„Весели, искрени, критични”, или „ВИК”: Първият студентски театър на ВТУ се събра за 50-годишнината си

Да се видят, преброят и повеселят се събраха в старата столица артистите от първия студентски театър на Великотърновския университет „ВИК”. Той е основан точно преди 50 години и просъществува до 1978 г., а нетрадиционното име – абревиатура на „Весели, искрени, критични”, го измисля един от младите тогава театрали – Петко Котларски. Любовта към театъра обединява първокурсници от различни специалности и още след първата есенна студентска бригада съставът е сформиран.

Първият ръководител е Васил Йовчев, а на следващата година го поема актьорът от МДТ „Константин Кисимов” Иван Евстатиев. Сред основателите на „ВИК” е и Бисера Дживодерова – 15 години драматург на театъра, а сега библиотекарка в читалище „Надежда”. Ето какво си спомня тя за онези луди-млади години:

„Репетирахме и изнасяхме представления основно в Младежкия дом, а първата ни постановка беше „Студентина”. Последваха „Делото Адам и Ева” на Руди Щрау и още много други. Наш сценограф беше студентът по изобразително изкуство Господин Пейчински, който беше работил в театър. В онези години се заделяха много пари за студентските театри и ходехме на театрални прегледи в Свищов, София, Пловдив, Благоевград. Някои се отказваха, идваха други, но ядрото се запази до края. Станахме много добри приятели и си поддържаме приятелството до днес. Животът ни разпиля из цяла България и всеки тръгна по своя път. Пламен Трайков работеше в сп. „Отечество”, след това учителства. Пише романи и рисува картини с маслени бои. На този пролетен панаир на книгата представи най-новия си роман. Господин Пейчински е художник, издава и медицинско електронно списание. Пепа Събева дълги години беше коректор в издателство „Абагар”, Камен Парашкевов беше в отдел „Култура” на Общината, след което се захвана с частен бизнес. Стефка Рашкова пък е преподавател по френски език в Езиковата гимназия в Стара Загора. И още, и още… Събра ни този прекрасен град, ВТУ и любовта ни към театъра”, казва Бисера Дживодерова.

Към нейните спомени се присъедини и Петко Котларски – в момента работещ пенсионер като експерт в отдел „Култура” – Мездра, а някога 4 години актьор в търновския театър, след което става за 20 години директор на кукления театър в Монтана.

„След като се събрахме, още на първия студентски празник направихме откъс от „Многострадална Геновева”. Тогава започнахме и да работим сериозно. Изнасяхме представления и в кино „Искра”, премиерата на „Когато чайките не спят” на Борис Априлов беше пък в ДНА. Самият автор дойде и после станахме приятели. Той ни препоръча пиесата на Олга Кръстева „Портрети”, която направихме за първи път в България. На следващата година я поставиха на камерната сцена на Народния театър. Атмосферата беше страхотна, репетирали сме някой път по цяла нощ и направо отивахме на упражнения в Университета. Ректор беше Филип Филипов и от ръководството имаше голямо разбиране, обръщаха ни огромно внимание, даваха ни за по цяла седмица университетския автобус да ходим по прегледи. Аз поех организационно театъра и каквото да съм поискал от ректора, съм го получавал. Студентските театри по онова време бяха страхотна сила, при нас имаше повече свобода. Много силни постановки правехме и награди сме печелили. Имам такава за актьорско майсторство, и за режисура. От този театър направих впечатление, може би защото играех почти всичките главни роли, и ме взеха в „Константин Кисимов” за 4 сезона.

Разбира се, имаше и гафове. Трябваше да казвам на сцената монолог три страници и изведнъж – бяло петно. Всичките ми подсказват, но докато включа, минаха две-три минути. Друг случай. Като истински студенти си и попийвахме по време на репетиции, а първи час – неприятния за мене старобългарски език. Та, заспал съм на последната банка, асистентката нещо се развика, а аз се провиквам „Може ли по-тихо, че не мога да спя”. И всичко в залата падна от смях”, разказва Петко Котларски.

За срещата и по случай 50-годишния юбилей някогашните артисти от „ВИК” получиха и поздравителен адрес от студентския експериментален театър „АЛТ” (Алтернативни личности за театър) към Педагогическия факултет на ВТУ с режисьор Георги Василев.

Ана Райковска

Сн. личен архив