Водещи новиниКултура

Фондация връща спомена за пазителя на историята Леон Филипов

В рисунки и макети творецът е запечатал облика на Възрожденско Търново, като сред тях са църкви, къщи, ханове и чешми

 

НОВОУЧРЕДЕНАТА ФОНДАЦИЯ „ГРАДСКО РАЗВИТИЕ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“  ВАДИ ОТ ЗАБРАВА ДЕЛОТО НА ЕДИН УНИКАЛЕН ТЪРНОВЕЦ – ЛЕОН ФИЛИПОВ. С нейни средства в Алеята на славата в местността Боруна ще бъде поставен негов бюст, който ще увековечи значителния му принос и дело за развитието на старата българска столица. Председател на родолюбивата фондация е арх. Драгомир Йосифов, а сред членовете са още експерти и специалисти от всички сфери, обединени около идеята за популяризиране на местното уникално културно наследство и достоянието му за света.

От макетите на Леон Филипов може да се добие представа за облика и архитектурата на възрожденския град.

Почитта към изтъкнатия творец и общественик Леон Филипов е дебютната проява на фондацията и форма да се припомнят факти от живота му, които биха вдъхновили и впечатлили мнозина.

„С изключение на няколко статии в периодичния печат, един вече поостарял черно-бял албум и една затворена и гледаща тъжно къща, нищо друго не напомня за архитекта, реставратора, дарителя и твореца на безценни вече стогодишни макети на исторически забележителности. Време e да измъкнем от забвението този стожер на културата и историята на Велико Търново и да му отдадем заслужена почит. Дали не сме длъжници пред собствената си съвест, а и пред бъдещите поколения, които също като нас има какво да научат за този достоен човек и последват неговия пример в това наше все по-забързано време“, коментира и археологът Илиян Петракиев, който също е сред членовете на фондацията.

Леон Филипов е роден на 17 март 1880 г. в Търново. Животът му преминава на днешната улица „Михаил Кефалов” № 11. По запазени спомени майка му, наричана от търновци баба Филипица, била добра и отзивчива жена. Почти до смъртта си през 1923 г. лекувала и спасявала човешки животи.

С лични средства Леон Филипов възстановява Констанцалиевата къща в Арбанаси.

Баща му Филип Агоп е бил „елмазчия” – златар, работещ със скъпоценни камъни за различни украшения. Майсторството и усета към детайла, умението за фина изработка на накитите са наследени и от сина му. Тази дарба Леон Филипов доразвива, но в други области – архитектура, рисуване, изработване на гипсови макети на емблематични обекти от Търново, Арбанаси, Самоков, Асеновград, Бачково и други селища на България.

СЛЕД КАТО ЗАВЪРШВА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕЗ 1900 Г. В БЛИЗКАТА ДО РОДНАТА МУ КЪЩА ТЪРНОВСКА ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „СВЕТИ КИРИЛ”, Леон Филипов прави опит да продължи образованието си в Одеса, което не се осъществява, и той започва работа в Търновското Окръжно инженерство.

След Балканските войни през 1912-1913 г. Филипов отново има желание да продължи образованието си, като изучава архитектура в Мюнхен, но получава призовка и заминава за фронта. През 1935 г. Министерството на обществените сгради и благоустройството му издава удостоверение и му разрешава правото на свободна техническа практика.

Леон Филипов отглеждал смокове в мазето на къщата си, за да ловят мишките. Преди смъртта си дарява имота на Историческия музей във Велико Търново.

Талантът и професионалната му подготовка се оказват еднакво необходими при проектирането и изпълнението на редица обществени сгради и паметници. При възстановяването на мъжката гимназия „Свети Кирил” след земетресението през 1913 г. Леон Филипов контролира работата по строежа ѝ и с присъщото си творческо мислене изработва моделите на капителите и корнизите. По негов проект се строят казармите на 18-и пехотен етърски полк – внушителният портал, казармената ограда и кухненските сгради, които и досега впечатляват с оригиналната си и прецизна изработка. Контролира строежа на сградата на Сметната палата (бившият Окръжен народен съвет), разположена на площада през хълма Царевец, завършена през 1910 г.

СЪВМЕСТНО С АРХИТЕКТ ГЕОРГИ КОЗАРОВ, КАТО ЧЛЕНОВЕ НА ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „ТРАПЕЗИЦА”, СА ГЛАВНИ ИНИЦИАТОРИ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКА ХИЖА НА ХЪЛМА ЦАРЕВЕЦ. Откриването на хижата става на 24 май 1922 г., а окончателното ѝ завършване е през 1926 г. Отново по негови плановете и под ръководството му са изградени павилионите „Независимост” и „Цар Калоян” на хълма Царевец.

Съществена част от времето си Леон Филипов посвещава на туристическото дело, като е награден и с орден от цар Борис ІІІ.

Откриването на хижата става на 24 май 1922 г., а окончателното ѝ завършване е през 1926 г.

Като любител на старините и член на Археологическото дружество прави техническото заснемане на археологически обекти на хълма Трапезица, изоставени след проучванията през 1909 г. Изготвя списък на архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново и Арбанаси с цел да бъдат реставрирани и запазени.

След катастрофалното земетресение в Търново през 1913 г. по негова инициатива се възстановяват разрушените църкви „Свети Апостоли Петър и Павел” и „Свети 40 мъченици” в Асенова махала.

С лични средства Леон Филипов възстановява Констанцалиевата къща в Арбанаси, ценен паметник на архитектурата от ХVІІ в., и я спасява от пълно разрушение, след като търновската община не е в състояние да събере необходимите средства.

Работата му на архитект не се ограничава единствено до историческите паметници в Търново и през 1921 г. изготвя чертежите на църквата „Света София” в столицата, във връзка с предстоящото ѝ възстановяване.

Уникалните макети се съхраняват в Регионалния исторически музей във Велико Търново, но никога не са показвани в експозиция.

През 1924 г. Леон Филипов насочва вниманието си и към друго свято място за българската история – изработва планове за камбанария и артика на църквата „Свети Архангел Михаил” в Дряновския манастир. Същата година изработва планове за паметник в Ново село, посветен на отец Матей Преображенски – Миткалото.

ЛЮБОВТА НА ЛЕОН ФИЛИПОВ КЪМ ИСТОРИЯТА НАМИРА СВОЯ ИЗРАЗ В ТЪРНОВСКОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, КЪДЕТО ТОЙ ЧЛЕНУВА. Работи на хълма Трапезица, като скицира и рисува разкритите църкви, които впоследствие претворява в макети.

Именно гипсовите му макети, върху които започва да работи през 1906-1907 г., са онова, което може би най-силно впечатлява. Ценното в тях е, че голяма част от изработените от него архитектурни паметници днес не съществуват и само от макетите му може да се добие представа за облика и архитектурата на възрожденския град.

Леон Филипов не се е женил, не е имал наследници и заради това завещава къщата си на Историческия музей в родния си град. След смъртта му, когато музейните работници влезли в имота, открили, че избеното помещение е пълно със смокове. Оказало се, че Леон Филипов отглеждал змиите, за да ловят мишките, които съсипвали жилището.  Днес имотът е в доста занемарено състояние.

Веселина АНГЕЛОВА

Снимки-архив

2 thoughts on “Фондация връща спомена за пазителя на историята Леон Филипов

  • Трябва на Вас да предоставят строежа на новият център, защото за него Трябва любов към града , разбиране и много труд. Има много модели, които ще му подхождат.

    Отговор
  • Боже защо сме такъв непочтен народ. Искаме да останем без корени.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *