Проф.Тодор Галунов, преподавател по политология във ВТУ: Възможно е да се състави експертно или програмно правителство

Вечната дилема в българското политическо пространство през последните 2 години е в кой момент отиваме на избори и дали това е уместно точно в този момент. В момента имаме вътрешно-коалиционна криза, предизвикана от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН). Създава се усещането, че целта е с този ход да бъде отново забелязан като политически субект. Това коментира проф.Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет.

Той припомня, че преди година всички надежди за промяна бяха свързани точно с ИТН, като в първите избори от поредицата партията стана втора политическа сила и имаше шанс за съставяне на кабинет, макар и трудно.

„Ако тогава беше съставен кабинетът, той имаше вариант много да прилича на сегашния, но вместо „Продължаваме промяната“ щеше да е ИТН и вместо „Демократична България“, коалиционен партньор щеше  да е партията на Мая Манолова. В общи линии числовият състав беше почти същият като възможност за кабинет. През летните избори миналата година ИТН получи шанс да бъде първа политическа сила, но по серия причини не посмяха да поемат тази отговорност и в резултат на това се появи „Продължаваме промяната“. В момента сме свидетели едва ли не на политически опит за реванш на ИТН. Но реално самият формат е прекалено много на ръба на своето политическо оцеляване“, коментира проф. Галунов.

Според него дали ще се стигне до нов кабинет и нови избори, вече не зависи от ИТН.

„Партията, която инициира тази политическа криза, няма ресурса да довърши процеса. Разчитат на около 25 депутатски мандата. Така шансът на ИТН да играе значителна роля в изпълнителната власт се минимизира. Казаха се много тежки думи и трудно ще има обратен път назад“, категоричен е политическият анализатор.

Интересно е дали в рамките на този парламент ще има сериозен опит за нов кабинет и нова структура.

„Ако се позовем на числата,  без ИТН реално гласовете стават 109. Ако приемем, че „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ продължат да са коалиция, изниква въпросът кой ще подкрепи този кабинет? ИТН няма да го подкрепят, ДПС също, може би ключът за бъдещ кабинет държи ГЕРБ. Другият възможен субект- „Възраждане“, е категорична опозиция на настоящото правителство.

Възможно е да станем свидетели на опит за съставяне на не толкова чисто партиен кабинет, а да се лансират добре познатите стари идеи за експертно или програмно правителство. При него ще има „плаващо“ парламентарно мнозинство, министрите ще са второстепенни политически фигури и целта ще е да се управлява държавата известно време“, смята проф. Тодор Галунов.

Политологът е убеден, че идеята за програмен кабинет не е чак толкова лоша. „Първо, няма да отидем на четвърти поред избори, защото самите партии са изморени от избори, не само хората. Кампаниите изтощават най-вече партиите, които трябва да обещават и убеждават избирателите, че ще свършат това, което не са успели да изпълнят. Разочарованието у гражданите е доста голямо, а у партиите има сериозна криза на идеите. В рамките на една година видяхме няколко варианта за спасение на страната и те до един не сработиха“, коментира проф. Галунов.

Политологът изтъква, че ако се стигне до извънредни избори, централна фигура в държавата отново става президентът Румен Радев и с това той ще „счупи“ всички рекорди.

Галунов подчертава, че България стои доста нестабилно и във външнополитически план. 

„Тази идея „за“ и „против“ Република Северна Македония изхабява външнополитическата енергия на страната ни. Забелязва се тенденция, при която българската дипломация не успява да се впише в тази голяма политическа, европейска и световна игра, която в момента се вихри. Като че ли нашата дипломация отсъства, независимо с какъв знак. Видимо „Продължаваме промяната“ не успя да създаде достатъчно стабилност в страната. Възможно е тяхната политика да е успешна в един друг порядък. Ако тя беше приложена например в задокеанско общество, би могла и да проработи. Докато при българските условия изглежда като евтин модел. И понеже като алтернатива на настоящата управленска коалиция е партия ГЕРБ, тя също няма да има заведен успех, защото  управлява до скоро“, категоричен е проф. Галунов.

Според политолога всички изборни числа показват, че новият кабинет ще трябва да е поне трипартиен.

„Основната политическа сила ще е партия ГЕРБ, която ще има резултат идентичен към настоящия или с един-двама депутати разлика. Това ще й позволи да е първа политическа сила, но няма да е достатъчно да състави еднопартиен кабинет. При евентуални избори „Продължаваме промяната“ ще смъкне доста своя резултат и точно тази формация няма никакъв интерес да отиде на предсрочни избори, прогнозира политологът.

Проф. Галунов изтъква, че ДПС е най-прогнозируема и вероятно ще запази сегашното си ниво. Убеден е , че на ръба на влизането в бъдещия парламент са две формации – ДБ и ИТН.

„Демократична България“ във времето така и не намери достатъчно идеи , а и в структурите й текат процеси на разцепление.  За ИТН зависи дали ще успее в тази парламентарна и правителствена криза да се поучи от грешките си и дали ще успее да си върне позициите на стабилен субект.  Партия „Възраждане“ категорично вдига своя резултат и това се отчита от всички социологически агенции, като формацията има потенциал да е по-сериозен фактор в бъдещия парламент“, казва проф. Галунов.

Според него най-голямата загадка е партия „Български възход“ на Стефан Янев, която стартира силно, но в момента темповете на партийно строителство изглеждат позабавени.

„Ако тази формация се конструира добре, има всички шансове да бъде редовен участник в бъдещия парламент и да е стабилен фактор в бъдещия политически живот“, категоричен е проф. Тодор Галунов.

Политологът казва в заключение, че ако изборите са скоро, не се очертава друг субект да прескочи 4-процентната бариера. Бъдещото Народно събрание ще е с максимум 8 политически формации и минимум с шест, но при всички случаи съставът му ще е пъстър.

Веселина АНГЕЛОВА