Дадоха хубавата Елена, сестра на цар Иван Александър, за жена на сръбския крал Стефан Душан (снимки)

„Цар Иван Александър – любов и дипломация” е основната тема на международния средновековен фестивал на Царевец

Лето 1332-ро. Търновските боляри вече са издигнали на престола деспот Иван Александър, който произхожда от две династии – Асеневци и Шишмановци. Новият български цар вече извоювал първата си голяма военна победа в предишната година, когато разгромил византийския император Андроник III и върнал редица български градове в пределите на царството. Но отговорът на императорът не закъснял. През юни 1332 г. той тръгнал на поход срещу българите. Настъпило невиждано разорение на българските земи. При вестта за нахлуването Иван Александър събрал войската и само за 5 дни стигнал от Търновград до Русокастро, където императорът се бил установил на лагер. След последвалата битка, българите, подкрепени от татарите, извоюват гръмка победа и си връщат земите.

Осемгодишният син на Иван Александър и български престолонаследник Михаил Асен е сгоден за Мария, дъщерята на Андроник III, с което се постига траен мир между двете държави.

По същото време, все по-силно ставало влиянието на Сърбия след злополучното поражение при Велбъжд през 1330 г., както и опасенията за нахлуване й в нашите земи. Начело на Сърбия бил крал Стефан Душан, син на Стефан Дечански и Теодора Смилец, дъщеря на българския цар Смилец. Дали българската кръв проговорила или заради нестабилното си положение на трона, той силно пожелал България да му бъде съюзник. През 1331 г. той проводил пратеници и помолил да му бъде дадена ръката на Елена, сестрата на Иван Александър, за жена. Бракът бил скрепен, а между България и Сърбия настъпил мир.

Тези славни и показателни исторически моменти от дългото 40-годишно царуване на цар Иван Александър показаха във възстановка участници в международния фестивал Средновековен Търновград. Основната тема тази година е „Цар Иван Александър – любов и дипломация”.  В съботния ден, там, близо до двореца, сред крепостни стени и останки от някогашно величие, сякаш средновековието оживява и се връщат във въображението и жестокостта, и романтиката на миналите векове.

Културното събитие, станало вече традиционно бе открито в петък, но именно в събота е кулминацията на средновековния фестивал.

Час преди възстановката, в крепостта зазвъняха мечове и пики, а в люта битка се спуснаха враждуващи воини, в случая реконструктори от Варна и Румъния. Атракцията бе наблюдаваха от стотици зрители, които бурно аплодираха автентичните сблъсъци, а докато ехтяха оръжията, от бойницата се носеше нежна средновековна музика. „Битките винаги са интересни. За да правят всичко това, което виждате, реконструкторите тренират цяла година. Коват оръжия, изработват си брони, оръжия, дрехи. Това е доста труд и пари, и усилия. Но за тях това е животът, за други е като спорт, ходят, участват по турнири, печелят титли. Затова ние се стараем да каним хора с желание за бой. Тази година нашите приятели от Румъния ще покажат вагенбурги. Това са бронирани каруци, от които с боздугани, арбалети и с копия, и примитивни огнестрелни оръжия от началото на XV век се отблъскват тежка пехота и тежка конница. Има и демострации с барут“, посочва Васил Василев от сдружение „Чигот“ – Варна, който за поредна година е в ролята на рефер при битките. Според него участниците тази година като реанакторите са най-много, от което и да е друго издание на фестивала.

А едва влезли в крепостта, на тревата е опъната софра, а младеж любезно ви каняи да си хапнете фурми, сушени смокини и стафиди, едни от типичните сладки изкушения през средните векове.

По целия Царевец има още много интересни демонстрации и онагледяване на средновековния бит – шатри, въоръжение, дрехи на знатни боляри и болярки, стрелба с лък, щандове със сечива, грънци, медовина и накити. Охотно обяснява за занаята си технитаря, а пред него са изложени най-различни сечива и оръжия, както и кожени манерки, които той сам майстори. Може са се види дървено точило, с манивела от крива сливова клонка, което е правено по рисунки, изложени в музеите на страната.

Както и най-различни персонажи от близо и далеч, които стоят за декор – католически епископ, венециански търговци, селски люде, облечени не дотам пищно и т. н.

Ако все пак някой се умори и огладнее от дългите турове, съвсем съвременна скара работи на пълни обороти.

Николай Цонев от дружество „Традиция” е един от организаторите на фестивала: „Тази година имаме и нови гости, групи от Гърция и Италия. Освен да наблюдават демонстрациите на различните видове занаяти, хората могат да облекат воинско снаряжение ида се потопят в годините на Второто българско царство. Темата тази година е за царуването на Иван Александър – най-дълго управлявалият български владетел. За втора година сме подготвили жива картина с три сценки – голямата му победа срещу византийската империя при Русокастро, първият династичен брак, който той сключва между неговата сестра и сръбския крал Душан, а в третата венецианските търговци ще получат специална грамота, която им разрешава да търгуват свободно в българското царство. Персонажите са исторически достоверни, облечени в подходящи одежди. Участниците са предимно българи, защото трябва да разбират текста на диктора, това, което се случва и да могат да реагират. Това са нашите приятели от „Чигота – Варна, „Традиция” – Панагюрище и други свободни реконструктори”, коментира с усмивка за „Борба” Николай Цонев.

Посетителите на фестивала могат да видят аламбик, в който се варят благовонни масла. Съдът идва от персите, вместимостта му е 5 литра и се използва и до днес. Следобедът предложи още битки, а сцената е готова в очакване на вечерните концерти.

Средновековният фестивал продължава и в неделя, с още демонстрации и атракции.

 

Ана Райковска

Сн. авторката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.