Преди 95 години Великотърновският градски съвет за първи път обявява 7 юли за празнична дата в местния календар
„Търновските жители стояха на покривите на къщите на края на града и махаха с кърпи. Като видяха, че турците не ще издържат и започват да се изтеглят на изток, българите забиха камбаните. Настъпи чуден момент. Бумтежът на изстрелите, камбаните, радостните възгласи, всичко това се сля в един общ шум… Ген. Гурко и херцог Лейхтенбергски с един гвардейски ескадрон тържествено влязоха в града. Възторгът на българите беше безкраен: едни се хвърляха да ни целуват, други викаха „ура”, жените от прозорците ни обсипваха с цветя.“
Така според очевидци изглежда старата столица Търново към 5 часа следобед в деня на своето освобождение преди 145 години.
През 1902 г. с панихида, молебен и вечерна заря до Руския паметник на Света гора великотърновци тържествено отбелязват 25-годишнината от освобождението на града.
На 7 юли (нов стил) 1927 г. Великотърновският градски съвет за първи път обявява тоя ден за местен празник. Преди честването по улиците на престолнината се разлепват афиши с програмата за тържеството и покана към всички жители за участие. Рано сутринта на паметната дата старата столица осъмва в празничен вид. Всички дюкяни, магазини, училища и учреждения са затворени и обкичени с национални знамена и пъстри цветя. В 7 ч. сутринта частите от гарнизона, местните дружества и организации начело със знамената си се отправят към Градската градина. Почти по същото време учениците от града заедно с преподавателите си, много опълченци, поборници, членове на руската колония и граждани потеглят от двора на Търновската казарма, минават по ул. „Гурко” и излизат пред зданието на общината. Оттам по главната улица потеглят за Руските гробища в местността Качица. „Картината, що представляваше това небивало тържество, не може да се опише. Трябва всеки човек да види с очите си, за да може да си представи великолепната картина“, четем в общински вестник „Велико Търново”. Участниците в тържеството се събират пред специално построения павилион от зеленина в Руските гробища. Сред официалните лица са окръжният управител Йордан Пенчев, кметът Димитър Раев, зам.-началникът на гарнизона, представителят на Министерството на народното просвещение Н. Балабанов и други. При братската могила паметник се отслужва панихида в памет на загиналите. В църковната служба участват руският свещеник протойерей Мелиновски, дякон Подбудний, руският смесен хор, дирижиран от Вл. Иванович. митрополит Филип и други официални лица произнасят речи. Всички се трогват от съобщението, че между гостите е Александра Ив. Шубская, която и преди 50 г. е била на това място като милосърдна сестра по време на Руско-турската война. В знак на признателност председателката на женското благотворително дружество „Радост” Блага Димитрова поднася на възрастната жена цветя и дрехи, изработени от ученичките в Стопанското училище. След поднасянето на венци всички присъстващи се отправят към града, спирайки пред руската болница. Там д-р Трейман благодари за вниманието и заедно с други членове на руската колония се присъединява към празнуващото множество. Всички се отправят към Паметника на обесените, където частите на Търновския гарнизон и представителите на дружествата и организациите дефилират в стройни редици.
По нареждане на министъра на просветата Н. Найденов на 5, 6, 7 и 8 юли екип на държавната кинематография филмира пълната церемония на тържествата за 7 юли, прави киноснимки на Преображенския манастир, Дервеня, Царевец, Трапезица, Асенов квартал, Френкхисар, ул. „Гурко” и други исторически и живописни обекти във Велико Търново и околностите. Това е първият цялостен документален филм за старата столица, който с историческата си автентичност и от дистанцията на времето представлява интерес и за съвременните жители на града.
И през следващите години честването на 7 юли не прекъсва, а се вписва трайно в празничния календар на Велико Търново главно в резултат на дейността на културно-стопански съюз „Стара столица”, по чиято инициатива в памет на освобождението се правят масови излети до Орлов връх и Света гора.
Тодорка Недева
