В кухнята с „Борба“! Колекционерът на стари кулинарни книги Марин Лесев разкрива как се прави розов таратор по 150-годишна рецепта
В новата рубрика на „Борба“ ще ви представяме кулинарни рецепти по идея на изявени шеф-готвачи в областта и участници в популярни риалити предавания. Те ще разкриват тайни и тънкости как да приготвите омайващи сетивата гозби за всеки празник, повод и дори просто за да разчупите ежедневието си. Ще споделят креативни техники за работа в кухнята, детайли, които могат да превърнат обикновени ястия в истински деликатес, и предизвикателства, които да ви вдъхновят да сложите престилка и да се развихрите над печката. Ако желаете да ви срещнем с любим ваш шеф-готвач, или пък смятате, че има с какво да впечатлите читателите, споделете на имейл georgieva.1991@gmail.com.
БЪЛГАРСКАТА КУХНЯ В ДНЕШНО ВРЕМЕ ПОЧТИ НЯМА ДОПИРНИ ТОЧКИ С НЯКОГАШНАТА, КОЯТО СЕ Е ПРАКТИКУВАЛА ПО НАШИТЕ ГЕОГРАФСКИ ШИРИНИ ПРЕДИ ВЕК. В миналото домакините са прекарвали по цели часове в бъркане, чукане в хаванче, киснене и т.н. Това разказа собственикът на най-голямата колекция на стари кулинарни книги у нас Марин Лесев. Той бе един от най-интересните участници в последното издание на Националния събор на овцевъдите край Лясковец тази пролет. Гордее се с колекция от над 8000 издания, сборници, вестници, списания и др., отпечатани през последния век и половина. Най-старата му книга е тази на П. Р. Славейков – „Готварска книги на дядо Славейков“, излязла на хартия през 1870 г. Казва, че изданията отпреди Втората световна война съдържат най-автентични български рецепти. Много от продуктите, които някога са използвани, не са на почит днес. Готвели са с дивечово месо и редица изчезнали зеленчуци и подправки.
Лесев се запалил по необичайното колекционерско хоби, когато навремето станал студент и му се наложило сам да си готви. Неволята му отворила вратите към непознат за него свят, на който сега се опитва да научи младото поколение. Започнал да си купува книги и броят им непрекъснато се увеличавал.
„Вероятно старата българска кухня е изчезнала, защото е била много трудоемка. Днес никоя домакиня няма да се хване да отдели толкова много време за едно ястие. Сега всички бързаме, имаме много ангажименти и гледаме да сготвим за 10 минути“, казва той.
И все пак е категоричен, че нашите прабаби са готвели уникални гозби. Колекционерът сподели как можем да направим розов таратор по 150-годишна рецепта.
„Необходимо ни е голямо количество орехови ядки, които счукваме в хаванче, докато пуснат олио. После добавяме хляб, чесън и вода. Прецеждаме образувалата се каша и след това добавяме кисело мляко и краставица. Може да използваме всякакво кисело мляко – краве, овче, биволско. Розовият цвят на таратора се получава от орехите“, разказа Марин.
По думите му в миналото това се е използвало първоначално като топеница за тиквички и впоследствие станало таратор. В старите издания описват тази рецепта като „бавнеж за домакините“.
Лесев посочи, че прабабите ни са забърквали и необичайни гозби, като например черно пиле със сос от кръвта му. Впечатлявали са и със салата с говежди ноздри, чието изпълнение отнемало две седмици, тъй като ноздрите трябва да стоят накиснати в специална марината толкова време.
Колекционерът е на мнение, че готварската книга има бъдеще и няма да бъде изместена от готварските сайтове.
„Готварската книга няма да изчезне. Там са оригиналните рецепти, на които можем да се доверим, защото болшинството от тези в интернет са грешни и ако ги следваме, всъщност не се получава това, което сме си наумили да приготвим“, твърди той.
Галина ГЕОРГИЕВА
