Връщат спомена за малко познатия светец Йоан Търновски – Трапезундски

Турците го обесили в района на сегашния Административен съд, защото отказал да приеме исляма

НА 16 ЮЛИ ТАЗИ ГОДИНА СЕ НАВЪРШВАТ 200 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА СВ. ЙОАН НОВИ ТЪРНОВСКИ, а Инициативен комитет с председател преподавателят Стоян Долапчиев е решил да популяризира името и делото му сред търновската общественост. Той заедно с родственицата на светеца по майчина линия Димитринка Карамфилова, историка и д-р по изкуствознание Пламен Събев и журналиста и поет Стефан Николов представи програмата по честването, както и предстоящите инициативи.

Годишнината ще бъде отбелязана на 16 юли със служба възпоменание в Катедралния храм в старата столица. На другия ден, в неделя, църковна служба ще има и в църквата „Св. Димитър“ в Омуртаг, откъдето е родом светецът. А за 14 октомври е предвиден научен форум за живота и делото на св. Йоан Нови Търновски. Стоян Долапчиев обяви, че има и идея, която е още в зародиш, за изграждането на малък параклис в парка на великотърновския квартал „Бузлуджа“ на негово име.

ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 200-ГОДИШНИНАТА ИНИЦИАТИВНИЯТ КОМИТЕТ СЕ ГОТВИ ОТ ТРИ ГОДИНИ, КОГАТО ПОЛУЧИЛИ И БЛАГОСЛОВИЯТА НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ. Сред най-сериозните изследователи на светеца е покойният академик Иван Радев, който през 2002 г. станал инициатор на научна конференция с учени от БАН, Великотърновския и Шуменския университет. Трябва да се признаят и заслугите на доц. Димитър Бояджиев от Шумен, написал биографията му, както и на самия Стоян Долапчиев.

Св. Йоан Търновски – Трапезундски със светското име Иван Димов е роден около 1804 г. в Омуртаг. Майка му се казвала Мария, а баща му, предприемачът Димо, търгувал с Италия и Австрия. Дядото на Иван Димов пък бил свещеник, получил добро образование в местното килийно училище. През 1812 г., когато Наполеон води война, а положението в Европа е тежко, бащата на Иван фалира и скоро умира. След това почива и майка му, така момчето остава сирак на 8 години. През 1818 г. идва в Търново и се главява чирак при керемидчия. Докато чиракувал, той бил измъчван и принуждаван насилствено от турците да приеме исляма, младежът твърдо отказал и на 16 юли 1822 г. в 18 часа Иван Димов е обесен. Това става в района на сегашния Административен съд, откъм реката. Свидетели на мъченическата му смърт станали двама монаси от Атонския манастир – Никифор и Йеротей, които написали негово житие и служба. По-късно духовниците отиват в Белград, като носят със себе си житието, така става известно и в Сърбия.

Св. Иван Търновски – Трапезундски е канонизиран на 16 юли 1823 г., а в митрополитския храм „Св. св. Петър и Павел“ има служба и е обявен за великомъченик. Да бъде обявен за светец тогава, са налице всички основания, твърди Стоян Долапчиев. Първо е мъченическата му смърт. „Св. Иван е проявил изключителна смелост на път към бесилото, бил силен духом и поздравявал с усмивка всички, които са дошли да го изпратят – турци, българи, евреи, арменци. Умира невинен, за Христовата вяра. Това е първата стъпка към светостта“, обяснява Пламен Събев. Второто условие е наличието на житие, каквото имат всички светци, и трето – чудесата, които се случват. Хора разказвали, че когато висял на бесилката, имало огромен лъч, който се извисявал до небесата. След като бил обесен, три дни валял дъжд, който отмил тялото, то пада в реката, а християни го намират нетленно. Светецът е погребан в Търново незнайно къде. Интересно е, че няма запазена негова снимка.

Днес паметта за светеца е жива сред родствениците му, които правят две родови срещи, а за историята на рода Димитринка Карамфилова, която 40 години е била учителка, включително в българското училище в Прага, е написала книга.

Автор на две икони на св. Йоан Търновски – Трапезундски е Пламен Събев. Той сподели, че тъй като няма снимка на светеца, с молитви е получил озарение какъв да е неговият образ. Замислил е и трета икона, която да е житийна. Поетът и журналист Стефан Николов пък му е посветил ода.

От рода на светеца е и вторият български космонавт Александър Александров.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката