Бивш депутат от Самоводене издаде книга за зората на демокрацията
Милко Янков – баща на Калоян Янков, разказва спомените си за прехода и времето на социализма
Бившият депутат от 36-ото Народно събрание Милко Янков издаде книга за прехода и времето на социализма. Тя е мемориална и носи името „В зората на демокрацията“. Книгата е представена с рецензия от великотърновската авторка и уредник на къщата музей „Емилиян Станев“ д-р Радка Пенчева.
Всъщност Милко Янков е баща на друг народен представител – Калоян Янков. Макар и за кратко, той попадна в народното събрание през миналата пролет, а преди това беше кандидат за кмет и общински съветник.
Известната фамилия от Самоводене е свързана с политическия живот на страната от зората на демокрацията, каквато е и мемориалната книга на Милко Янков.
„В историята на света е известно, че хората сядат да пишат мемоари в зряла възраст. Тогава те могат да се обърнат назад и да разкажат за отминалото със знание и опит, добити от мъдростта на годините. Такъв е случаят и с нашия приятел г-н Милко Янков. След първата си книга със спомени за с. Самоводене, това е втората, в която той ни връща в отминалото време“, споделя д-р Радка Пенчева.
Книгата е съставена от 3 части. Първата представя годините на прехода и битието на Милко Янков като народен представител в 36-ото обикновено народно събрание, макар и да обхваща и месеците преди това. Като народен представител той пази спомени за първото правителство на СДС и помощта, която ДПС оказва в първите месеци на това управление. Подробно е разгледана и сагата с оставката на председателя на Народното събрание Стефан Савов.
Милко Янков припомня и някои от знаковите народни представители, с които е бил близък, и които са оставили диря в неговата памет. На страниците попадат Елка Константинова, Екатерина Михайлова, Михаил Неделчев, Александър Йорданов, отец Христофор Събев, епископ Галактион Табаков, Маргарит Мицев, Дончо Папазов – Мореплавателя, Филип Димитров, Едвин Сугарев и много други.
Втората част на книгата носи заглавие „Вълчи времена“. В нея авторът ни връща в годините след 9 септември 1944 г. и разсъждава, че съставеното правителство е под диктовката на Москва и Коминтерна. Разказва как като студент в София през 1956-1960 г. купува в антиквариатите книги, които разбулват социалистическата цензура – това са книгите на Симеон Радев „Строителите на съвременна България“, Емил Лудвиг, Стефан Цвайг, Лион Фойхтвангер, Полковник Лоурънс и др.
Авторът споделя и личните си спомени за 9 септември 1944 г., както и за по-късните години, като засяга въпросите за инвентаризациите по времето на социализма, рационализаторското дело и още мн. други.
В третата част – „Размисли“, той разсъждава за различни проблеми от времето на социализма, които лично е видял и познава добре. Във връзка с тогавашната цензура дава пример със спомените на големия партиен функционер Върбан Ангелов.
Иван Спирдонов: Щом Радка Пенчева е още жива. Демокрацията ще върви напред”.