Приятелският кръг „Божоле” е верен на максимата „Бригади сме проваляли, банкети – никога”

КОГАТО ТЯЛОТО СТАРЕЕ, НО СЪРЦЕТО Е МЛАДО, КАКВО МУ ОСТАВА НА ЧОВЕК, ОСВЕН ДА СЕ СЪБИРА С ПРИЯТЕЛИ И ДА СЕ РАДВА НА ДНИТЕ, които Господ му е отредил. Изплуват истории за младежки лудории, за това какво е било и няма да го бъде. Но не само носталгията по отминалата младост свързва 15 мъже в приятелския кръг „Божоле”. Заедно ги събират търновските спомени, защото животът им е минал в старопрестолния град. И това, че ценят хубавите неща и обичат да си угаждат, а и на чашка е по-весело. Тази е причината да се назоват с гръмкото име Хедонистично дружество „Божоле”. Младото вино много пасва на поостарелите момчета.

ПРЕЗ ДВЕТЕ ГОДИНИ НА ПАНДЕМИЯ СБИРКИТЕ ВРЕМЕННО СПИРАТ, НО ВЕЧЕ СА ВЪЗОБНОВЕНИ. „Сега съм по морето, но като се върна, давам един банкет. Събираме се и почваме надлъгванията и разкази до безкрай. Много шеги и настроения има в групата, макар сега в тази стагнация малко да са съкратени почерпките. Щото добри са им пенсиите на нашите хора, ама не чак дотам”, подмята кръчмарят Райко Коев, чийто ресторант „Рич” е нещо като централа и клуб на дружеството. Приятелите търпят и тежки загуби. Преди 7 месеца почина най-младият сред тях – Антони Иванов, който беше управител на търновския клон на банка „Алианц”. Именно той е и кръстникът на „Божоле”, поръчва и емблемата, нарисувана от друг член на приятелския кръг – графика, преподавател във факултет „Изобразително изкуство” и много добър музикант Христо Цацинов. Другият починал е Кръстьо Марков – дългогодишен електротехник и момче за всичко в Университета, успял да влезе под кожата на всички ректори, с които е работил.

ПО ТЯХНА СИ ТРАДИЦИЯ ВСЯКА СУТРИН В 9,00 ЧАСА МЪЖЕТЕ СЕ СЪБИРАТ НА КАФЕ В ЛОБИ БАРА НА ХОТЕЛ „ПАНОРАМА”. Имат си маса, а персоналът ги очаква. Бистрят търновските новини и търсят кусури на хора, места и събития.

Съдбата ги събрала заедно през 2014 г.

Покрай управителя на ресторанта в хотела Пламен Караджов започнали да се навъртат сутрин на кафе негови приятели и познати. Те довели други. Докато в един летен ден, по обяд, когато вече си били изпили кафето, минал Райко Коев и ги повел към кръчмата си. Опекли си риба, нагласили софрата. И тръгнало така, че всяка сряда по обяд си намират повод да се събират там. „Бригади сме проваляли, но банкети – никога”, категоричен е Райко. Отначало били безименни, докато на 17 януари 2016 г. на Антоновден Антони Иванов кръщава дружеството и му дава официалното начало. Това е рожденият ден на „Божоле”. На бара на „Рич” е окачена тяхната емблема. Табло със снимки е запечатало веселбите им, а от едната стена радват окото живописните платна на Христо Цацинов.

Всички в приятелския кръг „Божоле”  

са с ярки търновски биографии

Доайен е Емил Попов – Американеца. Той и Димитър Димитров – Комуто са легендите на търновската естрада, дългогодишни музиканти в най-обичаната през 70-те и 80-те години на миналия век местна група „Бисери”. Другият музикант в „Божоле” е Пепо Дочев – акордеонист и бивш преподавател по музика във ВТУ. Бройката до 15 се допълва от екскмета на Велико Търново Веселин Георгиев. За него Райко казва, че е начетено момче, обича най-много да говори, но приказките му не са празни. Иска винаги думата. И да не му я дадат, той си я взема. „Понякога всички говорят и никой не слуша – типично по български”, шегува се кръчмарят. Вилиян Гетов е инженер, има години стаж в Радиозавода, но повече е познат с работата си в „Аудиовизуалния център” на ВТУ през 80-те години. Следват двамата Стефановци. Стефан Гетов е фармацевт и бивш аптекар, а Стефан Ангелов – бивш зам.-управител на „ВиК „Йовковци”. В групата е и Димитър Михайлов – икономист по образование, понастоящем рентиер. Често е в Палма де Майорка, където има апартаменти, които отдава под наем. В „Божоле” е и Йордан Йорданов, някога директор на АЕЦ „Козлодуй”. Останалите членове са докторът рентгенолог и по думите на Райко „див петел от класа” Марин Маринов, Давид Абаджиев – работил в НАП, и Стоян Радев – бивш директор на ЗЗУ във Велико Търново.

„Името ни е „Божоле”, но не е задължително да пием вино”

Райко казва за себе си, че е по бирата, Вилиян и Веско обичат виното, а Емо е по водката. „Даже добре си дръпва – напоително. Пламен обича да сяда до него и Емо, като се зазяпа, му налива, а той и не се усеща. После разбира, че малко е надхвърлил нормата, ама е късно”, разказва за майтапите домакинът на сбирките. Но най-хубавото са веселбите. Имат си и инструменти, които са прибрани в едно от помещенията на ресторанта и се изкарват в сряда. Тарамбуката и дайрето са на Комуто, а акордеонът е общ. Събрали пари и го купили на старо. На него естествено свири Пепи Дочев. Пее Комуто, той е солистът. Не иска подканяне, става и почва по негова инициатива. Като види Райко, за здравей му запява „Лашате ми кантаре” на Тото Кутуньо, защото знае, че той обича този певец. Шегуват се, понякога се раждат страхотни лафове. Не искат да чуват лоши новини – кой е болен или кой е умрял. Събират се да се веселят. Нямат летопис на дружеството, защото им липсва тази суетност да се мислят за велики. Живеят за мига. Към постоянния състав на „Божоле” понякога се присъединява и актьорът Любомир Бъчваров. Не го считат за активен член на групата, защото няколко присъствия не са достатъчни. Друг гастрольор в „Божоле” е текстописецът Иван Димитров – Пабло.

За самия Райко Коев дълго може да се разказва, а един от интересните факти в неговата биография е свързан със самото му раждане. Роден е на 28 декември 1945 г., но е записан и се води по всички документи на 1 януари 1946 г. Родителите му решили той да им бъде новогодишният подарък.

Трудовият му стаж включва работа към „Балкантурист”, 9 години в барчето на „Полтава”, от 1983 г. до 1986 г. пък е управител на кафе-сладкарницата в хотел „Янтра”. Една година е бил и управител на ресторанта в хотел „Етър”. През есента на 1991 г. заминава да работи в Германия, в една концертна зала в Кайзерслаутерн. Дошла и жена му. С парите, спечелени в чужбина, първо купуват част от къщата, в която е „Рич”. Тя е стара, била е собственост на Димитър Раев – кмет на Търново от 1925 г. до 1928 г. И макар ресторантът да е любимо място за футболните фенове на „Етър”, а и на шампионския отбор на клуба, от години неговата най-нова роля е да приютява приятелския кръг „Божоле”.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. архив на Райко Коев