Търновската флейтистка София Абубакар радва с музиката си гостите на „Хилтън“ в Анталия

Великотърновската флейтистка София Абубакар от пет години свири в Анталия в група, която радва гостите на небезизвестния хотел „Хилтън“. София израства във Велико Търново, където завършва основното си образование. Още като малка казва, че ще стане музикант или доктор, но в крайна сметка никога не облича бялата престилка, а се врича във вечна любов към музиката. Именно тази любов я отвежда в Музикалната академия в София.

Първите ноти

София започнала да ходи на уроци по пиано още преди да стане ученичка. После майка й я записала да учи флейта в Младежкия дом в старата столица. На изпита преценили, че е изключително подходяща за флейтистка. Първата й учителка е известната преподавателка Жана Шимидова. В началото София била разочарована, че няма да свири на пиано, тъй като дори не била виждала флейта. Затова помолила г-жа Шимидова да й покаже музикалния инструмент. Учудването на всички било голямо, когато успяла да възпроизведе тон от първия път. Иначе София не помни първия си концерт. Никога не е имала сценична треска или каквото и да било притеснение от сцената. А любовта си към флейтата София дължи най-вече на Жана Шимидова, благодарение на която обикнала нежните звуци.

Звук на флейта в Анталия

Талантът на София Абубакар бил забелязан още в Академията. Тъкмо завършвала първи курс, когато професорът й по флейта Георги Спасов я потърсил по телефона. Казал й, че търсят флейтистка за работа в Турция. Тогава София се срещнала с мениджъра, с който работи и до днес. Не се поколебала и заминала след няколко дни. Първият договор бил само за два месеца, но бил достатъчен, за да я убеди, че работата си заслужава. Започнала да ходи всяка година в Турция. Заминавала веднага след приключване на учебната година и се връщала в България за началото на новата.

От пет години София работи в „Хилтън“, където професионализмът й е оценен на много високо ниво. Нейната група създава уникална атмосфера в лоби бара, ресторантите и баровете. Изпълняват класическа музика, евъргрийни, латино, поп и джаз.

Музикант къща храни

За работата си София разказва, че се стреми да дава максималното от себе си. А в живота просто иска да бъде по-добър човек или по-добрата версия на самата себе си. Не е съгласна, че музикант не може да храни къща. Трудно е, но с малко повече късмет и целенасоченост е напълно възможно. А ако един музикант успял, то той е постигнал това с много лишения, жертви и компромиси.

Музиканти в свят без чувства

Извън музиката София обича да спортува, да чете, да готви, както и да мързелува понякога. Стреми се да поддържа баланс в живота си. Днес тя е съпруга и майка, а за съвременния свят казва, че е пъстър, различен и с много възможности. По думите й обаче ценностната ни система вече е изместена. Убедена е, че в днешния свят емоциите не са на мода, а това никак не й харесва. Затова си задава въпроса какво ще правят хората на изкуството в свят без чувства… Но се успокоява, че нищо не е вечно, затова се надява, че скоро нещата ще обърнат посоката си на движение.

Можем да живеем по-добре

София вярва, че животът ни е предоставил безкрайно поле за изява. Да живеем, да се радваме на малките неща, да правим това, което ни радва, да се възползваме от всяка една възможност – сега. Да помагаме, да сме щастливи, но без да пречим или ощетяваме другите. Светът е такъв, какъвто трябва да е, убедена е София, но й се иска всички да се постараят така, че да го направят по-добър. София мечтае хората да не бъдат алчни, да вдигат падналия боклук от земята, да се усмихват на продавача в магазина, да не нервничат на бабата с бастун, която просто не може да премине пешеходната пътека по-бързо. Все такива дребнички неща, а толкова големи в същината си…

Михаил МИХАЛЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.