Монтьор, домакин и кръчмар, Йордан Цветков помни началото и на телферния завод, и на Спортното училище в Търново

Един сгрешен телефонен номер, и ето ти ново запознанство. Човекът от другата страна на линията се оказа съвсем обикновен редови гражданин на Велико Търново, но съм благодарна на късмета си, защото с неговата трудова биография се нареждат още парчета от пъзела, наречен „най-новата история“ на града. Йордан Петков Цветков, на когото попаднах, е от тези, първите, поставили основите и на телферния завод (сега „Елмот“), и на Спортното училище – все важни обекти в старата столица. Без претенции и дарба на летописец, той разказа от първа ръка интересни подробности за началото им.

Роден е на 14 март 1946 г. на някогашната улица „Цар Крум“, където сега е построена поликлиниката. Там родителите му били на квартира. По-вълнуващата част от живота му започва след казармата. През февруари 1968 г. започва работа в Завода за телферни електродвигатели. „Ходихме 7 – 8 души да се обучаваме в София, спахме на хотел. 40 дена карахме курс за монтьори, отделно други се обучаваха за бобиньори, за стругари. Като се върнахме и започнахме работа, заводът беше до гара Велико Търново“, спомня си Йордан. Една година работил като монтьор, после още три завеждал „Качествения контрол“, познато на по-големите като ОТК.

Тъкмо свикнал с работата, чул, че ще се открива Спортно училище. Проверил как стоят нещата и от работник със 170 лв. заплата през 1972 г. започнал като домакин с 90 лв. възнаграждение. „В началото имаше четирима учители, 4 възпитатели и 4 треньори – по баскетбол, спортна и художествена гимнастика, борба и лека атлетика. Първите ученици бяха 61-ви набор, на 11 години. Някои от тях станаха много известни и печелеха успехи, като гимнастикът Борислав Хутов, дълги години треньор в Америка. Мариета Балъкова – голямото име в търновската художествена гимнастика, е също сред първите възпитанички на Спортното училище. Любен Кунев беше първият директор, той ми беше директор и в Трета гимназия (сега Професионална езикова гимназия), където съм учил. Иван Чушков, който скоро почина, му беше заместник.“

Дейността на Спортното училище започва без собствена база и общежитие. Йордан Цветков разказва, че първо младите спортисти учили в бившето ОУ „Бачо Киро“, което било на мястото на сегашния Sky център. Единият етаж бил преграден за общежитие, на другия били класните стаи. Учениците били 100 на брой – 4 класа по 25 деца. От 1973/74 г. сградата се ползва за общежитие и за учебни занятия на малките ученици, а големите се прехвърлят в старото медицинско училище, сега там е Гимназията по туризъм. „Сегашните ученици в Спортното училище никога няма да могат да стигнат нивото на тогавашните. Нито пиеха, нито пушеха. Сутрин в 8 часа започваха да учат, после отиваха да тренират на стадиона. Връщаха се да обядват, после занималня докъм 15,30 часа и пак тренировки на стадиона. Който си беше от Велико Търново, се прибираше вкъщи, другите – на общежитие. Спазваха режим, не бягаха от училище, нямаше такова нещо“, коментира някогашният домакин.

Това, което се е запечатало в съзнанието му, е местенето на Спортното училище и общежитията към него в много сгради из целия град. Учениците са учили в Строителния техникум, общежитията им били в туристическата спалня „Трапезица“, в жп пансиона, в сграда срещу него, дори в с. Ветринци. А банкети имало на всички празници, много били и зимните, и летните лагери, в които участвал и персоналът. Хубав живот беше, въздиша с носталгия Йордан Цонев. При толкова местене работата му като домакин не е била от съвсем лесните, но младостта му давала крила. Отговарял за общежитията, за инвентара, както и за 16 – 17 чистачки. Търсел майстори, когато се наложи да се поправи нещо. И така до 2009 г.

След като се пенсионирал, 10 години държал малко квартално заведение на ул. „Димитър Полянов“, където живее. Поел го от сина си. Наложило се обаче да го затвори от Нова година, защото последните години никак не вървяло. Сега помещението е празно, няма и да го отдава под наем, защото не се надява да намери кандидати. Най-много да го направи на гараж. Иначе за 23-те години на съществуване на кафе-аперитива Йордан с усмивка казва, че са идвали все умни хора. А синът му си направил труда и в списък за спомен отбелязал всички имена на клиентите. Бройката наближавала 400.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.