Художественият елит на Велико Търново се събра да почете Понката на неговата изложба

В изключително приятелска и непринудена атмосфера премина откриването на изложбата на Панайот Димитров – Понката в двора на хан „Хаджи Николи”. Първата след близо 25 години. Откри си я сам той и бързо грабна вниманието на многобройните си гости с няколко весели, но и поучителни случки от неговия живот. Разказа ги духовито, с чувство за хумор и в неподражаемия си стил на открит и цапнат в устата човек, който не се кланя на никого. „Благодаря ви много за уважението! В моя живот винаги съм бил с две специалности – даскал и скулптор. Като такъв дойдох тука. Само че, коренът ми е от Сливен – градът, който има четири незаменими неща – войводите, вятъра, циганите и магаретата. Сливенските магарета са единствените, които много трудно вървят напред, но никога назад. Та, в Търново дойдох като даскал и скулптор, през 1965 г. Между другото, работите ми са отдавна тука, така че няма какво да се открива”, започна словото си Понката.

И разказа номер 1 от случките си как още в началото на преподавателската си кариера във Великотърновския университет му поръчали да направи мраморен бюст на Трифон Саралиев, „някакъв герой”, в Килифарево. „В пети блок няма студенти, лятото и слънцето – мои. Целият съм почернял и побелял от праха. По едно време, гледам двама бургазлии идват. Кикотят се и ме сочат с пръст. И ми разправят. Знаят, че съм от Университета, обаче не знаят къде съм и отиват в ректората, в „Личен състав”, да питат. Там специалистката праща една чистачка и й казва: „Данче, отиваш пред пети блок, там е асистент Панайот Димитров. Да дойде тука, едни другари от Бургас го чакат. След малко Данчето се връща кисела и заявява: „Няма никакъв асистент, има само един циганин, който троши камъни”.

Последваха и други негови истории и перипетии. Една от тях е за церемонията по откриването на паметника на Петко Тодоров, изработен от него. Честта се паднала на писателя Слав Караславов, който казал 20 думи за Партията, 10 думи за Петко Тодоров и 2 за автора. Дръпнал чаршафа и толкова. „Отивам аз в Общината да подпиша протокола, а пък те – да се черпят. Връщам се, бабичките като прегръщат моя приятел, целуват го, честитят му паметника, тупат го по рамената…И ми мина една рефренче – ти да го гледаш, друг да се радва”. И още, за скулптурата му „Мраморното момиче, което морето върна на брега”, която поставил на морския бряг в Бургас, а с хонорара смятал да си купи сандали и да се окъпе в арменската баня. Само дето скулптурата изчезнала бързо-бързо и две години и години и половина нямало никаква вест за нея. Вече в Търново, Понката разбрал, че по време на поставянето на творбата в Бургас бил съветския министър на културата Кириленко. Явно след голям запой с водка, слязъл на брега да повръща, видял мраморното момиче и попитал „А что это?”. И още същия ден това „что это” го няма. Оказало се, че другарят Кириленко паднал върху скулптурата и веднага я отмъкнали. След две години и половина творбата все пак се върнала в Бургас, поставена е на друго място, още я има, но вече като дарение. А Понката така и останал без хонорар.

Големият скулптор показа написана и една формула на Айнщан, която следва – успехът е равен на щастливия случай плюс труд, плюс мълчание. „То и кокошката кряка, чак когато снесе яйце. Така че, не трябва да се говори предварително”, каза в края на веселото си слово Понката.

А на изложбата, да уважат и приветстват един от най-големите творци на Велико Търново и оставил в него впечатляващи творби,  дойдоха много именити художници и скулптори, колеги, млади хора, стари приятели от Петъците. До Понката беше и неговата съпруга Райна, и дъщеря му Инка.

В артистичното пространство на хана, строен от Колю Фичето, прекрасно се вписват сред камъните и 19-те скулптори на Понката. З от тях вече са продадени на колекционери на негови работи още преди откриването на изложбата. Прекрасни творби от мрамор и гранит, правени през дългата му и славна кариера.

Тук е изложен и оригиналът на скулптурата „Силата и мъдростта”, която после, в голям размер, прави за монументална украса пред Съдебната палата във Велико Търново.

Чест прави и на домакините и стопани на хан „Хаджи Николи” Любомир Марков и съпругата му Силвия, че организираха тази изложба. „Знаехме, разбира се, за него и изкуството му, но не се познавахме лично. Преди две години беше, отидохме в ателието му, посрещна ни, поговорихме си. Каза ни, че Петъците вече ги няма и му е тъжно. Започнахме да го посещаваме по-честичко, сприятелихме се и така се роди идеята за изложбата. Мислехме да е на рождения му ден, но и корона вирусът ни позабави с години. Явно, сега му е дошъл моментът. А и Понката се зарадва, защото от много време не е правил изложба. Мястото е хубаво и той с удоволствие се съгласи да пренесем неговите творби тук”, споделиха за в. „Борба” Любомир и Силвия.

Изложбата ще бъде на разположение на любителите на изкуството около месец. Всяка откупка на творба е придружена от сертификат за автентичност, издаден от галерия „Хан Хаджи Николи“.

Ана Райковска

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.