С дух и вяра поклонниците по Светия път извървяха 700 км, посрещнаха ги в 70 селища и се поклониха в 90 храма
След трудни преходи, жега, изтощение, но и с много вяра успешно завърши и тази година поклонническият поход „Светия път“, следващ маршрута на монасите, пренесли мощите на св. Иван Рилски от Търново до светата Рилска обител през 1469 г. 10 поклонници тръгнаха от старата столица на 1 юли 2022 г., групите в отделни участъци били малки, но общо броят на участниците стигнал 200 души. Изминати 700 км, посетени около 70 населени места и 90 обекта – църкви, манастири и параклиси, това сочи сухата статистика. Зад нея обаче стои силата на духа и вярата.
„Навсякъде ни приемаха много радушно, в Горнооряховско, в Никопол, във врачанските села и в още много други места. Хората излизаха да ни посрещат и вървяха с нас, докато влезем в църквите”, са първите впечатления на организатора Паскал Пиперков след завръщането.
Тази година поклонниците опитали нов маршрут – западно от Искърското дефиле, през планината, като минали през хижа „Леденика”, селата Миланово, Заселе и Искрец. Началото било от врачанския квартал „Бистрица”, защото там е най-близкият изходен пункт за манастира „Св. Иван Пусти” – много важна точка в маршрута. Живи са още легендите за пребиваването на Иван Рилски там, а след смъртта му и на неговите мощи. „Преминаването през планината поначало е трудна работа. Това беше най-тежкият преход от целия маршрут. Имаше изкачвания, дълги разстояния, а някои участъци останаха за доработване. В с. Заселе е записана легенда за Иван Рилски и се счита, че там има култ към светеца. Селото ни беше другата опорна точка, следващата е с. Курило, където мощите на светеца са пренощували”, разказва Паскал Пиперков.
А как е издържал той? „Ами тръгваш и стигаш. С дух. Физическите сили понякога ни изоставят, но духът го имаше. Другият момент е свободата – никой не беше длъжен да стои в групата, който се почувства отпаднал, можеше да се оттегли за няколко дни, да направи почивка, да се вози. Оказа се, че няма никой, който да е извървял целия път пеша. Все си имаше возене, и аз бях в това число. Даже, когато видях, че групата изнемогва, почивахме няколко дни и после продължихме напред, което си беше разумен компромис, защото в края на краищата животът и здравето на участниците са по-важни от сляпото изпълнение на някаква цел. Но си изпълнихме молитвената програма – литургиите, 36 пъти беше прочетен акатист на св. Иван Рилски. 15-ина души влязохме в Рилския манастир на 6 август, с което приключи походът. Доволни останахме, поклонихме се на мощите”, споделя той.
Един основен сантимент, счита Паскал Пиперков, са децата, които дават свежест на богоугодното начинание, и надежда, че делото ще бъде продължено и вярата – предадена на младите и запазена. По села и градове по Светия път имало много деца, които посрещали поклонниците, дори вървели с тях. Това за организатора били най-радостните моменти.
„Всеки участник си има много съкровен мотив да участва в поклонническия поход. Някои така и не съм ги разбирал, за други научавам след години. И този мотив е подсказан по духовен път. Да си призная, имаше тази година пропуски в организацията от моя страна, но въпреки това всичко мина като по мед и масло. Защото делото е духовно и се ръководи от самия Господ”, вярва Паскал Пиперков. И вече мисли за следващия поход „Светия път“ през 2023 г.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. архив на Паскал Пиперков
