МВнР в Република Северна Македония публикува препоръките на съвместната историческа комисия от 2019 г.

Министерството на външните работи на Република Северна Македония публикува препоръките за съвместно отбелязване на Св. Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум и цар Самуил, за които смесената комисия по историческите въпроси е достигнала до общи формулировки още през 2019 г. Съпредседателят й от страна на Северна Македония Драги Георгиев, обяви и предложенията за промяна в учебниците в двете държави, които ще бъдат предложени на правителствата в двете държави – по пет за българските учебници за 5-ти клас и също толкова препоръки за македонските учебници за 6-ти клас, които се отнасят до античния период.

Подготвените идентични текстове, които трябваше да бъдат публикувани месец след подписването на протокола между България и Република Северна Македония нямат задължителен характер, те ще бъдат представени на двете правителства и ако бъдат приети препоръките, трябва да бъдат включени в учебниците, а авторите им да се съобразяват с тях при подготовката на материалите.

„Препоръките не са задължителни, те се отнасят до структурни несъответствия в учениците, фактологични грешки, как са представени определени географски региони в учебниците, защото има пропуски и в двете образователни системи. Те не засягат проблемите на идентичността и са по-скоро насочени към избягване на митологизирането на античния период. Смятаме, че по този начин учебниците и в двете държави ще бъдат подобрени“, каза Георгиев.

Що се отнася до съвместното честване на историческите личности, в аргументацията на формулировките, според Драги Георгиев комисията е взела предвид приноса им за развитието на християнската култура и традиция и приноса за развитието на славянската писменост.

„В този контекст се опитахме текстовете да имат по-широк, регионален аспект, защото тези личности дават възможност да бъдат част от съвместни празници и на свой ред други славянски страни, чието наследство включва дейността и делото на споменатите личности“, каза той.

По думите му вписаните във втория протокол срокове са препоръчителни за постигане на общи формулировки, а „комисията работи със своя динамика“, а очакванията му са, че периодът на 19 в. и Втората световна война ще бъдат трудни за постигане на общи решения в комисията.

По отношение на Св. братя Кирил и Методий в препоръките за съвместното им честване, взето през 2019 г. съвместната историческа комисия отбелязва, че те „полагат основите на християнската култура и духовност на славянските народи, делото им се запазва и развива в тогавашните книжовни центрове Преслав и Охрид, намиращи се на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа и това осигурява съществената основа на съвременните държави Северна Македония и Република България ще отбележат съвместно деня на Св. св. Кирил и Методий“.

„Делото на светите братя Кирил и Методий е продължено от техните ученици, сред които е и Св. Климент (ок. 830-916). След Великоморавската мисия Св. Климент е приет в средновековната българска държава. Около 886 г е изпратен от принц Борис-Михаил в местността Кутмичевица, където поставя основите на Охридската книжовна школа. Чрез създадените от него преводи и благодарение на преподавателската му дейност са подготвени много ученици, което го прави една от най-важните фигури за културата на днешната Република Северна Македония и Република България“, пише в препоръките на комисията за Климент Охридски.

По отношение на Св. Наум в препоръките е отбелязано, че той участва във Великоморавската мисия, откъдето след смъртта на Методий и преследването на неговите ученици, той достига в средновековна България, един от създателите е на Преславската книжовна школа. „Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветната си дейност в Охридската книжовна школа и изгражда манастир на брега на Охридското езеро, който днес носи неговото име. След неговата смърт култът към Св. Наум се установява на териториите на днешните държави Северна Македония, Република България и съседните страни. Просветното дело и приносът на Св. Наум за развитието на писмеността и културата на Република Северна Македония и Република България дават основание и за двете страни да почитат паметта на неговото дело чрез съвместно честване на подходящи годишнини и юбилеи“, пише в препоръките на съвместната историческа комисия.

За Цар Самуил е посочено, че е „владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременните историческа наука смята, че е българското царство с център на територията на днешна Република Северна Македония“. „Цар Самуил и неговата драматична съдба са символ на общата история на двете модерни държави Република Северна Македония и Република България.“

БТА