Миглена Христова: „Оптимист съм и вярвам, че когато влагаш труд и желание в тренировките, успехите ще дойдат“

Представителният отбор на Хандбален клуб „Етър- 64“ започна подготовка за новото първенство на женската „А“ група на 15 август. След третите маста в шампионата и за купата на страната от отминалия сезон „виолетовите“ са амбицирани отново да играят водеща роля. Повод за оптимизъм е ренесансът на школата, която отдавна не е била толкова успешна. 11- и 12-годишните момичета и 11-годишните момчета са първи в България. Момчетата до 12 г. също станаха шампиони, 14-годишните останаха на крачка от златото, до 16 г. са шести, един гол раздели старшата възраст от участие във финалната четворка. За изводите от отминалия сезон, селекцията, подготовката и надеждите за предстоящия разговаряме със старши треньора на етърки Миглена Христова. Тя е родена на 15 април в Габрово, където още в първи клас се насочва към хандбала. 17-годишна идва в „Етър-64” и от самото начало е в женския отбор. От 1998 г. играе редовно, а първата титла идва през 2002 г.

На 18 години влиза и в националния отбор за жени. Играла е още в ХК „Поморие” и в ХК „Свиленград”. От 2018 година досега е в „Етър-64“, като състезател и треньор.

• Госпожо Христова, три месеца след края на първия Ви сезон като старши треньор на жени какви са изводите от него?
• Изпратихме може би най-тежката година в историята на „Етър- 64“. Ние загубихме Йонка Генчева – двигателя, опората и мозъка на нашия клуб, човека, който се раздаваше и правеше всичко, за да вървим напред. Това нямаше как да не даде отражение върху цялостния живот в клуба. Надявам се да сме си извадили най-правилните изводи от отминалия сезон и през предстоящия да си върнем водещата позиция. Ще продължим да налагаме млади състезателки, които тепърва влизат в битката при жените, и вярвам, че със съзряването им ще имаме желаните успехи.
• Как се почувствахте в ролята на треньор на доскорошните си съотборнички?
• Трудно е от гледна точка на това, че когато си вътре в игра или в тренировъчен процес, невинаги виждаш грешките. Аз трябва да наблюдавам изпълняват ли се правилно нещата, полагат ли се необходимите усилия. С г-н Атанас Атанасов обсъждахме стратегията преди мач, но после вътре е по-сложно. Иначе като взаимоотношения винаги се старая да намеря моста, независимо дали тренирам жени, или деца. Когато изисквам нещо, то трябва да се изпълнява, когато се забавляваме, се забавляваме. Считам, че съм намерила баланс и се справям добре.
• С Йонка Генчева до себе си по-спокойна ли щяхте да сте в дебютния си сезон?
• Със сигурност, защото, когато ми предложи да работя с първия отбор, обеща да е до нас и винаги да помага. Лично на мен нейното присъствие ми вдъхваше спокойствие и увереност…
• Третото място в шампионата и за купата максимумът ли бе за отминалия сезон?
• Не. До Нова година поставените цели ги изпълнихме. Напускането на Кристина Караманлиева обаче разклати отбора едновременно в нападение и защита. Опитахме да намерим заместник, но тя има опит и хъс, които не успяхме да компенсираме. Отсъствието й повлия върху цялостния облик на тима.
• В момента доста се коментира темата за чужденките в женския хандбал – полезни или вредни са те за развитието на родните състезателки?
• Винаги има полза, има и отрицателно влияние. Ако са до 1 – 2 в отбор, ще израстват и българските момичета. Когато са 80%, не е добре нито за съответния клуб, нито за другите отбори, нито за първенството. Рискуваме да стане като в женския ни волейбол, където има само 2 – 3 отбора, един от които изцяло изграден от чужденки. Тоталната доминация на един отбор над другите не е от полза за никого.
• Успехите на отборите от школата вдъхват ли Ви оптимизъм?
• Огромен. Разполагаме с невероятни деца и родители, които ни подкрепят. Расте поколение с хъс и желание, което не иска да се класира на второ място. Виждам го в очите на децата, в стиснатите им юмручета, в готовността им за битка, в желанието за тренировки. И още нещо – за първи път миналата година видях в парковете в нашия град да се играе хандбал, което означава, че много деца обикнаха нашия спорт и тренировките в залата не са им достатъчни.
• С какви очаквания започвате подготовката на женския отбор за новия шампионат?
• Винаги с надежда и очаквания за успех. Оптимист съм и вярвам, че когато влагаш труд и желание в тренировките, успехите ще дойдат. Отборът е задружен, независимо че има разлика във възрастта на състезателките. Вдигнахме доста от малките момичета при жените, за да свикват с натоварванията и сблъсъците.
• По отношение на селекцията има ли какво да се желае?
• Разчитаме предимно на наши състезателки. Ще дадем шанс на всички, които покажат желание, хъс и отдаденост в тренировъчния процес. Запазваме Гергана Ефтимова като пивот, връща се от следването си в София Мария Йорданова, както и Камелия Кузнецова след кратко отсъствие. След майчинство се завръща Данислава Петрова. Привлякохме опитен вратар от Шумен – Виктория Георгиева, тъй като нашата резервна вратарка е само на 13 години.
• С какво воденият от Вас тим може да се противопостави на шампиона – ХК „Бяла“, и каква е личната Ви цел?
• В последният мач с ХК „Бяла“ във В. Търново водехме в резултата 45 минути и загубихме накрая. В предишните до 20-ата минута винаги сме играли гол за гол. Гледах отново срещите, ще ги гледам и анализирам пак. Наясно съм къде бъркаме и съм си направила изводите. Ще се постараем следващия двубой да го изиграем максимално правилно.