С “Борба” по света: Фарьорите – домът на тишината (1-ва част)

1. Плажове и палми ли?

Възможно е дори да не сте чували за Фарьорските острови. Ако сте чували, възможно е – като мен в началото, да си мислите, че са класическите райски кътчета с палми и божествени плажове. А дори и да сте наясно къде се намират, което веднага изключва палмите от пейзажа, вероятно знаете не чак толкова много за тях, тъй като това е една все още доста непопулярна и неизвестна за масовия турист дестинация. Което е прекрасно.
Фарьорските острови не са за хора със слаби сърца. Нито бих ги препоръчал на любителите на слънцето. Или на хора, които обичат гори. За феновете на рибата – прекрасно място. Около 90 процента от БВП на островите от 3,13 милиарда долара се формира от риболов, което е доминиращата индустрия тук. Ще ги харесате и ако сте религиозни – около 90 процента от 52 000-те жители на островите са вярващи, като 85 процента са членове на Лютеранската църква. Те също са чудесни за любителите на ревен – най-разпространената култура. Освен него и с изключение на няколко домашни картофа всички останали зеленчуци и плодове се доставят от Дания. На Фарьорските острови можете да хапнете лангустини за закуска, но хубавият домат е рядко, луксозно нещо.

Всичко тук е екстремно и леко побъркано

Всичко е необикновено и необичайно. Природата – о, боже мой – феноменална. Времето – драматично. Нямаше как за тези девет дни да не се влюбя както никога досега. Феноменални гледки, покъртителна красота, невероятна стихия. Едно много различно пътуване, от което човек може би не подозира, че има нужда.Тук, “на края на света”, буквално получаваш шанса да се върнеш към себе си, да усетиш и изпиташ безпощадните закони на стихията на Природата и божествената й красота. Добър урок за търпение, смирение, приемане.
Фарьорски острови са тайното съкровище на Северния Атлантик. Една необикновена земя на впечатляващ спектакъл на първичната природата – десетки хиляди реки, които текат навсякъде. Изумителни отвесни брегове, вечна зеленина, спретнати хобитски къщурки, спиращи сърцето пропасти, дом на уникалните птици пъфини, познати още като кайри. Остри като бръснач върхове, фантастични водопади, падащи директно в океана, забележителни фиорди и протоци… Хората постоянно ме питат какво най-много ми хареса в тази страна. Отговорът ми винаги се свежда основно до тишината. Успях да получа истинско усещане за спокойствие и тишина – усещане, което не бях изпитвал никъде другаде по света. За мен Фарьорите са домът на тишината…

Нямаше как да не попрочета малко за тях, преди да тръгна

“Овчите” острови, както се превежда името им, са щипка земен рай в центъра на триъгълника, заключен между най-северните брегове на Шотландия, Исландия и Норвегия. Човек трудно може да си представи място толкова на север, където не съществува зима и властва вечна зеленина. Всичко това фарьорците дължат на топлото течение Гълфстрийм, така добре познато и на британците, което им праща доста променливо време с валежи, но и ги спасява от северните студове.
Архипелагът е с вулканичен произход. Основните острови са Строймой, Естурой и Сувурой. От 1948 г. Фарьорските острови са самоуправляваща се държава под външния суверенитет на Кралство Дания. Това означава, че имат изключителна компетентност да законодателстват и да управляват независимо в области като търговия, данъчно облагане, социално осигуряване и образование. Не са член на Европейския съюз, въпреки че Дания е.

Съотношението овце/хора е 2/1

Още малко цифри и статистика. Столицата Торсхавн е красив, зелен и чист град с население около 20 000 души и е втората най-северно разположена столица на Земята (след Рейкявик). Бреговата ивица е с дължина 1100 км, а най-високата точка е на 882 м над морското равнище (връх Слайтаратиндур), който имахме честта да покорим, но за това по-късно.
52-хилядното население е разпръснато по 17 обитаеми острова. Тези острови са свързани с отлична инфраструктура, широка пътна мрежа и тунелни и фериботни връзки. Това заедно с първокласни телекомуникации и високоскоростен интернет осигурява превъзходна база за поддържане на икономическата, социалната и културната устойчивост на общностите в цялата страна.
Основната индустрия на Фарьорските острови е риболовът. Този сектор представлява приблизително 90% от износа и около 20% от БВП. Безработицата е 1,8%.
Що се отнася до селското стопанство, Фарьорските острови са диви и пусти откъм култури. Само 2% от земята е обработваема, като растат само кореноплодни зеленчуци, като картофи, ряпа и ревен. В продължение на векове Фарьорските острови оцеляват с месо от китове и други дарове, донесени им от моретата, риби, миди и морски птици. Има овце, да – но недостатъчно за изхранването на населението.
Образователната система е добре развита, с безплатно начално и средно образование за всички и редица институции за висше образование и научни изследвания. Много жители на Фарьорските острови избират да учат и работят в чужбина през младите си години, преди да се върнат у дома, за да се установят.
Климатът е субполярен океански. Времето е непредсказуемо и обикновено варира много бързо от слънчеви периоди до студ, мъгли и дъждове. Понякога в един ден могат да се изредят всичките четири сезона. Или в единия край на острова да падне дъжд, а в другия слънцето да грее. Средната лятна температура е около 11 градуса по Целзий, зимната около 3градуса по Целзий, а снеговалежите са кратки, затова пък начесто.

Тук няма местни дървесни видове

– всички, които могат да се видят, са внесени от Аляска и Южна Америка. Биоразнообразието е поразително за тези географски ширини – от 300 вида птици до орхидеи.
Местният език е наследник на старонорвежки, говори се и датски. Всички други северни езици са разбираеми от повечето фарьорци, а английският се използва от почти всички, особено от по-младите жители.
Фарьорските острови се отвориха за туристи през последното десетилетие. Но те все още са една неизвестна дестинация, която стои встрани от масовия поток. И слава богу. Това неземно място заслужава туристи, но само такива, които наистина умеят да го оценят и уважават.
Климатът, спецификата на природата и капризите на времето силно ограничават потока от хора. Непрекъснато си мислех, че самите острови имат собствен начин да пресяват само определени гости. На територията им няма почти нищо от онова, което търси обикновеният турист. Няма екзотика, плажове и луксозни хотели, времето е ужасно, драматизмът – навсякъде. На пръв поглед изглеждат брутални и отблъскващи.

Кой нормален човек би прекарал седмица от лятната си отпуска в тази толкова враждебна среда?

Това е защитата на Фарьорските острови. Това им помага да оцелеят и все още да се запазят. Въпреки опитите на правителството за развитие на инфраструктурата и увеличаване на потока от хора островите сякаш все още умеят сами да се пазят и да останат максимално непокътнати.

(СЛЕДВА)

Георги ИЛИЕВ

(Пътешественикът Георги Илиев е роден във Велико Търново през 1989 г. Живее в с. Горско Ново село, а по-късно във Велико Търново, където учи в Старопрестолна гимназия по икономика. Завършва висше образование в Икономически унивврситет Варна и от 9 години работи в София в сферата на счетоводството и финансите. Запален планинар и пътешественик, Георги търси трудните и малко известни маршрути в България и по света. )