Родолюбци от цяла България направиха уникален музей от стара воденица в Хъневци

Цялата история на еленското село е събрана в експозицията

Дарители и майстори дадоха нов живот на стара грохнала воденица в еленското село Хъневци и я превърнаха в уникален музей. За родолюбивото дело те вложиха не само труд и пари, а много любов и сърце. Историята на родното им село – интересна и безценна, събрана в текст, снимки и документи, е подредена професионално на десетина табла.

Разказът за Хъневци започва с вълнуващо послание към поколенията, написано от Драгомир Качишмаров, достоен наследник на един от трите рода, първи заселници на това място – Михалеви, Качишмарови и Пееви.

„Пътеката на живота е стръмна, камениста и отъпкана от десетки и десетки поколения, минали и заминали във вечността. За да оставиш диря по нея, се иска много остро копито и нашите прадеди са го имали. Дошли тук, в този Балкан, преди повече от 350 години и създали това китно село. Устояли на чуждо господство, болести, войни и глад. Построили къщи като картинки, създали поколения и заминали си по реда.“

Първият писмен знак за съществуването на Хъневци е надгробна плоча от 1776 година, открита в гробището на селото. По разкази на стари жители Хъневци в сравнение с околните – Лазарци, Драгановци и Велковци, е заселено по-късно от тях, може би от втората вълна след Чипровското въстание през 1688 г. Някои от новодошлите най-вероятно са били от район, западно от Чипровци, и се различавали от другите заселници по говора. Затова местните ги наричали „сърби“.

В участъка на реката, край която е кацнало Хъневци, воденици имали най-старите чорбаджийски родове от Елена. Кършовската воденица била в горния край на селото. Когато първият собственик решава да я продаде, трима жители на Хъневци обединяват капитали и я купуват. През 1928 г. тя вече е запустяла и съборена. Църковната (вакъфска) воденица била в долния край, собственост на хаджи Димитър Разсуканов от Елена. Преди смъртта си той я завещава писмено на долната църква в града. Дали от незнание за завещанието, или от нежелание, наследниците продължават да я използват, но се заредили нещастия и несполуки в рода и те престанали едва когато завещанието било изпълнено. Тази воденица работи най-дълго – до 1955 година. В средата на селото се намирала най-старата – Михалювската воденица, но с малка производителност и лошо качество на брашното. В документ от 1900 г. е спомената като полусъборена.

Брайно Недев e от заможна фамилия в Хъневци, собственик на много земя и гори. Заради здравия стопански усет и уважение, с което се ползва сред съселяните си, е избиран два пъти за кмет. През 1910 г. дарява част от двора си и пари, за да се построи читалище в Хъневци, чиято сграда по-късно се разширява, и е открито начало училище. През 1880 г. Брайно Недев построява заедно с дарак и бара воденицата, в която днес е разположен уникалният музей на селото. Работят до 1947 г., когато са национализирани. Воденицата е изоставена, после там се прави селски казан, който е ограбен, а сградата се превръща в развалина, порутена и обрасла…

Инициатор за възстановяването й е Румен Иванов, който е и основният дарител. Драгомир Качишмаров ръководи реставрацията и подготвя музейните експозиции с огромна проучвателска и издирвателска работа от негова страна. Така че съвсем заслужено те са наредени и сред майсторите. Преди три години двамата със собствени средства изработват и монтират два от каменните кръстове на църквата в Илаков рът, които падат и се разбиват при земетресението през 1977 г. Назад във времето прадядото на Драгомир – Георги Качишмаров, дарява пари за довършване строежа на храма заедно с Никола Керин, син на опълченеца от Хъневци Добри Стоянов. Румен Иванов е внук на Димитър Иванов-Годжука, който бил от онази порода хора, които не харесват всяка една власт, независимо дали е монархия преди 1944 г., или социализъм след това.

Идеята Хъневци да има музей е подкрепена с дарения от Димитър Дойкин, Стефан Кръстев, Димитър Иванов, Станимир и Ива Качешмарови, Петър Димитров, Стоян, Ралица и Кристина Михалеви, Мариана Петкова. Други помагат с труда си. Общинският съветник от столицата Димитър Антов, майстор каменоделец, изработва плочата с надписа, а еленският майстор каменоделец Зафир Първанов прави надписа на камъка до входа на музея – „Животът е мост, по който минава и бедният, и богатият“. Строителните и дърводелските дейности по възстановяването на сградата извършват майсторите Веселин Тодоров, Иван Иванов и Ахмет Азисов, а снимките са на фотографа Илия Йорданов.

Сред майсторите на това благородно и богоугодно дело се отличава Валентин Благоев от София, изработил и дарил графичното оформление на модулите, реставрирал всички снимки и документи. Той е сред талантливите кинооператори у нас.

Днес малкият музей се радва на посетители, за които входът е свободен.

Мария СИМЕОНОВА

Снимки Илия ЙОРДАНОВ