98-годишният ветеран Никола Николов носил прострелян войник в Косово, днес се грижи за градинката пред блока

Синът му се родил в деня на военната му клетва

 

98-ГОДИШНИЯТ ВЕТЕРАН НИКОЛА НИКОЛОВ ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА Е ЕДИН ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ЖИВИ СВИДЕТЕЛИ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Но събитията отпреди 77 години още го връщат по бойните полета, където е носил ранен войник до българската база в Косово и е бил обстрелван от вражеските части.

Никола Николов с униформа.

Той е роден през далечната 1924 година в стражишкото село Водно, където днес живеят едва няколко души. Ходи на училище, след което се ориентира към занаят. Увлича се по автомобилостроенето и ремонтирането. На 16 години заминава за Горна Оряховица в авторемонтната работилница на австрийския предприемач Шилдер и българския му съдружник Маринов. Остава там до 20-годишен, след което получава повиквателна за казармата. Това се случва на 10 юли 1944 г. На гара Ихтиман се провеждат комисиите, а когато разпитали Никола Николов за уменията му, командирът на разузнавателната дружина поискал да бъде включен при него.

Първоначалното обучение се провежда в Самоков за период от три месеца. Клетвата се състояла точно на 11 септември, два дни след промените в страната. В същия ден Никола получил и радостната вест, че се е родил синът му. След месец обаче войниците от неговата дружина били натоварени на камиони и заминали за фронта.

Ветеранът показва къде са се водили бойните действия.

Близо до Косово поле около 120 души се събрали в двора на изоставена къща, за да починат.

ТОГАВА ПОПАДНАЛИ НА ОБСТРЕЛ ОТ АВТОМАТИЧНО ОРЪЖИЕ. БИЛО ПРИВЕЧЕР И КУРШУМИТЕ СВЕТЕЛИ, ОТКОСИТЕ СЕ ВИЖДАЛИ ЯСНО. Две от нашите момчета били простреляни. Никола и още трима негови бойни другари получили заповед да придържат и носят ранените до българския лагер. Било ноември и вече имало сняг, трябвало да намерят брод през дерето, до което се озовали. Нагазили в студените води до колене, но преодолели препятствията. Накрая стигнали до мотоциклетната рота. По заповед на командира ранените били настанени в кошовете и откарани за лечение.

И до днес Никола Николов не знае какво се е случило с пострадалите. Така или иначе войната за него продължила.

СЕГА ТОЙ СИ СПОМНЯ ВСИЧКИ МОМЕНТИ ОТ ФРОНТА, ИЗРЯЗАЛ СИ Е ОТ ВЕСТНИК КАРТА НА КОСОВО И СЪРБИЯ, КЪДЕТО СА БИЛИ БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ. Не казва, че го е било страх, но признава, че можело да се очаква всичко по бойните полета. Обстрелвали ги и с минохвъргачи, но тогава били добре прикрити в дъбова гора.

Остатъкът от службата му преминал в София. Предлагали му да остане там като шофьор в армията, но той в крайна сметка решил да се върне в родния си край. Направил си къща на село, а през 1949 година станал трудовак в Търново. През 1955 година в Търново откриват Военно артилерийско училище.

Николов започва работа там като шофьор, а в следващите години съдбата го изпраща в различни поделения в страната. В началото на 60-те години се връща във Велико Търново като старшина и командир на военната рота във Военното училище. През 1967 г. се създало Сержантското училище и Никола Николов останал там до пенсионирането си през 1975 година. Веднага след това започнал работа като шофьор в болницата в Горна Оряховица и прекарал 15 години на тази длъжност. Бил на 67 години, но още искал да работи. Хванал се да прави паметници на гробищата и се занимавал с това до 81-годишна възраст. Тогава вече си казал, че ще се пенсионира.

98-годишният мъж и днес поддържа градинката пред блока.

За 98 години Никола Николов е разбрал, че човек трябва да се учи и да се труди. Това е съветът му към младите. А за войните е убеден, че винаги ще ги има и никога няма да престанат. Днес той сам поддържа градинката пред блока и се радва на чимширите, за които казва, че щом ги погледне, сърцето му трепва.

Михаил МИХАЛЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.