Мъж не усетил земетресението в Стражица през 1986 г. след удар по главата от радиоточка

Трусът разцепил покрива му, а той загубил съзнание

Интересна история с щастлив край от 1986 г. е споделена на личния блог на писателя Тошо Лижев, който е описал подробно любопитна случка в родния си град Стражица отпреди 36 години. Става въпрос за чичо му, който по стечение на обстоятелствата проспива мощния трус в злощастния декемврийски ден.

Тошо Лижев днес живее във Варна, но често си спомня за родната Стражица.

С МЕДИИТЕ ПО ГЛАВАТА

 

На 7 декември 1986 г. трусът разтърсил Стражица. По това време чичото на популярния автор – Иван, лежал болен в лятната кухня и слушал Националното радио. Черната бакелитова кутия на радиоточката била на поставка над главата му, разказва Лижев. Земята обаче се разлюляла зловещо, трусът свалил радиоточката и тя тупнала на челото му. Чичо му Иван загубил съзнание, а когато се свестил, видял синьо небе и снежинки да падат върху него и по злощастната радиоточка, споделя в типичния си стил любимецът на деца и възрастни.

 

ВСЕКИ ИСКА ДА ОТИДЕ В РАЯ

Унищожителното земетресение в Стражица.

Трусът бил разцепил покрива, а кухнята нямала таван. Лежащият мъж гледал към небето. Решил, че се е простил със земните дни и сега му предстои блаженството на Райската градина.

„Бре, че това ли е раят, помислил си разочаровано чичо Иван. То било досущ като на Земята. Човекът бил убеден, че е умрял от удара и се е възнесъл в райските селения. Забелязали ли сте, че всички вярващи, че и невярващите, стане ли дума за отвъдното, са убедени, че мястото им е там. Независимо от стореното и нестореното, от греховете им земни. Ако се съди по самопреценката, то човечеството се състои единствено от праведници. Ако, разбира се, и атеистите могат да бъдат причислявани към тази категория. От богословска гледна точка това е невъзможно, но сега се сещам за едно изключение. Емил Манов. Един от малкото хора, които познавах през живота си, за които съм абсолютно убеден, че са неспособни да свършат съзнателно зло някому. Над вярата и над Църквата той се надсмиваше обикновено, но уважаваше самите вярващи.

 

И ЕМИЛ МАНОВ ИМАЛ ЗЕМЕТРЪСНИ ПРОБЛЕМИ

Емил Манов също имал премеждия с трусовете.

От публикациите на Лижев в литературния му блог става ясно, че премеждия по време на земетресение е имал и друг любим фантаст в България, а именно Емил Манов.

„Разказвал ми е къде и при какви обстоятелства го е заварило земетресението във Вранча през 1977-ма. Бил в Хасково, в новия хотел в центъра на града. На последния, 17-и етаж. В банята. Инстинктивно изскочил оттам – люлеенето на високото ще да е било твърде силно, но стигнал само до вратата на хотелската стая. Помислил си: докато се смъкне долу, каквото ще да става, ще стане. А и е неприлично и смешно дибидюс гол да лъснеш пред хората. Върнал се в банята да се доизкъпе”, пише още в литературния си блог Тошо Лижев.

Роденият в Стражица автор в момента живее във Варна и продължава да пише своите книги. Известен е с фантастичните си произведения, сред които сборниците с разкази „Не стреляй дори на шега”, „Планината присмехулник” и романът „Омайко и Омейко”.

През годините той не спира да твори. Сред по-новите му книги са „Дубъл чар“, „Вселенско отмъщение“ и романът „Падение в долината на смъртта“. В спомените си той често се връща към Стражица.

Михаил МИХАЛЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.