Световни величия крадат от горнооряховски автор

Майкъл Крайтън взел назаем „Джурасик парк” от Петър Бобев

Популярният български писател Петър Бобев се оказа ограбен от редица световни величия. Роденият в Горна Оряховица майстор на приключенския и фантастичния роман вече няколко пъти е ощетен от чуждестранни писатели и кинорежисьори, твърдят анализатори на творчеството му. Петър Бобев проплаква на 9 август 1914 г. в железничарския град. Умира на 27 април 1997-а в София. Започва да пише, когато е 40-годишен. Бързо става любимец на поколения българи, които все още препрочитат знаменитите му книги „Куцият дявол”, „Калиакра”, „Белият лоцман”, „Теао Немия”, „Галатея”, „Боа и диаманти”, „Каменното яйце”, „Драконът от луалаба” и много други любими произведения.

 

Майкъл Крайтън жъне успех след успех със своя „Джурасик парк“.

НЕНАКАЗАНАТА КРАЖБА НА МАЙКЪЛ КРАЙТЪН

 

През 1983 г. Петър Бобев пише разказа „Ужасният гущер”, а 6 години по-късно го ползва като основа за популярната си книга „Каменното яйце”. В нея Бобев разкрива по уникален начин как учени съживяват загинали преди хилядолетия динозаври. Година по-късно американският писател Майкъл Крайтън издава книгата „Джурасик парк”, екранизирана от режисьора Стивън Спилбърг и превърнала се в абсолютен бестселър. Интересното е, че творбата на Крайтън се препокрива с тази на Бобев почти на 90 процента. За невероятно съвпадение е абсурдно да се говори, а вероятността американският писател да се е сдобил с книга на българския си колега е доста по-голяма. Така или иначе никой през смутните години в зората на демокрацията у нас не повдига темата за случилото се с труда на Петър Бобев. Неговата идея е взета „назаем” от Крайтън, който придобива световна известнот и бере плодовете на книгата си повече от две десетилетия.

„Каменното яйце“ на Петър Бобев излиза доста по-рано от книгата на колегата му Крайтън.

НОВА „ДИНОЗАВЪРСКА” КРАЖБА

 

Дълги години след екранизацията на „Джурасик парк” никой майстор на киното не се осмели да създаде филм за динозаври. Това направи английският режисьор Сид Бенет, който пусна на големия екран през 2012 година лентата „Проект динозавър”. На пръв погед в този факт няма нищо странно, ако не беше очевидната прилика с още един от романите на Петър Бобев. През 1968 г. на българския книжен пазар се появява „Драконът от Луалаба”. В него български учен и дъщеря му попадат в джунглите на Конго и тръгват по следите на митичните създания „шипекве”. Те се оказват оцелели през вековете динозаври, бродещи в недостъпните тропически гори. Странното е, че сюжетът на филма „Проект динозавър” е базиран именно на група изследователи, които се озовават в горите на Конго и попадат на свят от динозаври. Вероятно и тази прилика с родната литература е „случайна” и „неволна”. Интересен факт е, че през 2011 г. туристи, завърнали се от джунглите на Конго, се кълнат, че се натъкнали на странни същества, отговарящи на описваните от местните племена митични създания „шипекве”…

През 90-те години няма кой да защити авторското право на Бобев.

„АНАКОНДАТА” НА ДЖЕНИФЪР ЛОПЕС И АЙС КЮБ

 

Темата за динозаврите е актуална в книгите на Бобев още от 60-те години.

На 11 април 1997 г., малко преди Петър Бобев да напусне този свят, се появява американската филмова продукция „Анаконда”. В главните роли са певицата Дженифър Лопес и колегата й Айс Кюб. Лентата разказва за огромна анаконда, която живее във водите на Амазонка. Влечугото изяжда екипажа на кораб, тръгнал по водите, за да снима филм.

През 1965 г. обаче Петър Бобев издава книгата „Жрицата на змията”. В нея, рабира се, става въпрос за огромна змия, дресирана от млади амазонки. Влечугото загива в книгата на Бобев, както се случва и със змията от „Анаконда”. Атмосферата от книгата буквално съвпада с тази от „Индиана Джоунс” и със сигурност е едно от най-значимите литературни произведения в цялата българска история. До момента обаче не се е намерил нито един режисьор, който официално да екранизира книга на Петър Бобев. Това явно правят находчивите американски и английски индустрии, които годишно генерират милони долари печалба. Част от тях, разбира се, на гърба на Петър Бобев.

One thought on “Световни величия крадат от горнооряховски автор

  • 13.09.2022 в 16:44
    Permalink

    Някой от Борба дали си е направил труда да прочете тия романи (има ги в Читанка, поне Каменното яйце). Да не се окаже, че тия 90% „съвпадение“ са всъщност най-бегло съвпадение на идеята, която не е нещо много трудно за измисляне.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.