Дългият КОВИД-19 все още е загадка въпреки някои хипотези

Хронична умора, задух, мозъчна мъгла… Няколко месеца след заразяването милиони хора страдат от така наречения „дълъг КОВИД“. Все още обаче не е намерено точно обяснение за този феномен въпреки наличието на някои хипотези, предаде Франс прес.

По данни на американския Институт за здравни показатели и оценка (Institute for Health Metrics and Evaluation), през 2020 и 2021 г. 145 милиона души по света са страдали от дълъг КОВИД. Европейците са най-малко 17 милиона, според скорошна оценка на Световната здравна организация (СЗО).

Това са между 10 и 20 процента от хората, които са били заразени с вируса.

Умора, кашлица, недостиг на въздух, периодична треска, загуба на вкус или мирис, затруднена концентрация, депресия…Дългият КОВИД се проявява с един или повече симптоми, обикновено в рамките на три месеца след заразяването, и продължава най-малко два месеца. Синдромът засяга два пъти повече жени, отколкото мъже.

„Няма симптоми, които да са наистина специфични за дългия КОВИД, но те все пак имат определени характеристики: варират от умора, която остава на заден план, изглежда се изострят след умствено или физическо усилие и стават по-редки с течение на времето“, обобщава френският специалист по инфекциозни заболявания Оливие Робино.

Много екипи по света работят, за да разберат причините за тези симптоми.

Тяхната променливост и неспецифичният им характер обаче затрудняват изследванията. Досега учените са изследвали няколко хипотези.

Една от тях е персистирането на вируса в организма при определени индивиди. В началото на септември в сп. „Клинични инфекциозни болести“ („Clinical infectious diseases“) е публикувано проучване, което установява наличието на шиповидния протеин – ключ, позволяващ на SARS-Cov 2 да проникне в клетките, при пациенти с продължителен КОВИД. Това предполага вирусна репликация или персистиране на вирусни остатъци дълго време след първоначалната инфекция.

Жив вирус или остатъци от вирус могат да поддържат възпалителна активност, на което вероятно се дължат симптомите.

Тези резултати обаче не са открити от други екипи.

Съществуват и други възможности. Вирусът би изчезнал след инфекцията, но първоначалното възпаление, веднъж задействано, би предизвикало „дерайлиране“ на имунната система.

Така наречената хипотеза за „тъканни увреждания“ се отнася до ролята, която първоначалният инфекциозен епизод играе в развитието на трайни поражения на някои органи.

Проучванията показват също увреждане на кръвоносните съдове в резултат на инфекцията.

„За всяка от тези хипотези данните все още не са много солидни“, казва Оливие Робино. Специалистът е готов да се обзаложи, че няма да бъде намерена самостоятелна причина, която да обясни дългия КОВИД. От това според него следва, че ще е трудно да се намери решение за хората, страдащи от него.

БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *