Отрязаха Дървото на желанията, емблематичният явор не можа да стане артинсталация

ДЪРВОТО НА ЖЕЛАНИЯТА ПРЕД ФАКУЛТЕТА ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ВЕЧЕ Е ИСТОРИЯ, СЛЕД КАТО БЕШЕ ОТРЯЗАНО. Пищният някога явор красеше градинката срещу пощата, а преди десет години върху него беше поставена кутия за желания. След като дървото изсъхна, имаше идея то да бъде превърнато в артинсталация, но това вече не може да бъде реализирано.

„Прекалено много години минаха от изсъхването на дървото, при огледа се оказа, че е негодно, имаше опасност някой от клоните да падне върху някого“, обясниха от екоотдела в Общината.

Кой и кога го е посадил, не може да бъде казано с точност, но растението се прочу преди десет години, когато беше обявено за Дърво на желанията. На ствола му беше закачена пощенска кутия, в която жители и гости на старата столица започнаха да пускат писма с най-съкровените си желания.

ИДЕЯТА БЕШЕ НА ВЕЛИКОТЪРНОВКАТА ЕЛЕНА НЕДЕВА, КОЯТО МНОГО ХАРЕСАЛА ДЪРВОТО. Тя решила да сподели желанието си да сложи пощенска кутия с приятелите си в социалните мрежи. Инициативата тогава набрала много почитатели и стигнала до кмета Даниел Панов. Официалното титулуване на дървото се случи преди 10 години по повод Деня на влюбените 14 февруари. Тогава десетки великотърновци пуснаха своите писма в кутията. Дървото беше осветено и с прожектори.

НО ЯВОРЪТ, КОЙТО СПОРЕД МИТОЛОГИЯТА СБЪДВА ЖЕЛАНИЯ, ИЗСЪХНА ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО. Още тогава в социалните мрежи се намериха шегаджии, които бяха категорични, че дървото си е заминало заради многото желания на хората. Така или иначе от Общината обявиха, че то ще бъде отсечено. Великотърновци обаче „въстанаха“ срещу намерението на екоотдела и беше взето компромисно решение да се премахнат само клоните на дървото и евентуално някой ден то да бъде превърнато в пластика.

Кутията за желания стоеше на ствола до последно. Тя беше втората пощенска кутия, която беше закачена на дървото. Още преди 25 години там беше поставена такава, която събираше предложенията по проект „Красиво Велико Търново“.

Михаил МИХАЛЕВ