Възраждат производството на захарна метла в региона
В Стрелец посвещават празник на растението, от което се прави „сиромашки мед“
Екзотичната в днешно време захарна метла вече се отглежда на много малко места, но в горнооряховското село Стрелец е на почит и там стягат седмото издание на Празника на захарната метла и маджуна. Преди десетина години бившият председател на читалище „Заря – 1900“ в горнооряховското село Стрелец Йордан Дянков донесъл първите семена на растението и така възродил едно производство, познато в селото от векове. От него се получава вкусен маджун, познат още като петмез или агдъ, който през турското робство – XVIII век, местните жители, като по-бедни, правели само от дини и пъпеши. Когато през следващия, XIX век захарната метла навлиза в България, те започват масово да я сеят. Климатът, наподобяващ този в Арбанаси, е много благоприятен за виреенето на растението, което освен това не е влаголюбиво и издържа на суша. Семената се сеят през пролетта и през есента растението е узряло. Метлата трябва да се окопава редовно, а ако има нужда, и да се разрежда. Растението прилича на царевица на външен вид и достига височина около 3 метра. Когато е готова за обработка, листата на захарната метла се изцеждат през специални преси, докато се извлече сокът. Вари се до сгъстяване и се получава маджун, който е особено богат на калций и желязо и много полезен за децата. Навремето възрастните хора го наричали „сиромашки мед“ и го ползвали за подсладител заради високата захарност. Съхранявали са го в делви и на хладно в мазата.
Сега производителите на захарна метла в с. Стрелец са само двама – Йордан Дянков и Снежана Златарска, които поддържат старата слава на селото. Но това е достатъчно местното читалище „Заря – 1900“ и клубът на пенсионера „Нов век“ да организират празника, който води началото си от 2014 г.
Откриването е на 15 октомври от 10 часа в центъра на селото.
„Подготвили сме разнообразна програма. Тъй като тази година добивът на захарна метла е по-малък, наблегнали сме на различни видове маджун, които ще представим на гостите си – от ябълки и круши, от грозде, от пъпеши, разбира се, и от захарна метла. На мегдана освен фолклорните състави, които ще гостуват, ще има щандове на производители, кулинарни изложби. Подготвяме и битови кътове, а който желае, може да посети музейната експозиция. В нея гостите ни могат да видят в снимки пресъздаден целия процес – от засяването на захарната метла до приготвянето на маджуна“, разказа за „Борба“ секретарката на читалището Марияна Сергева. Всички са поканени.
Ана РАЙКОВСКА
