Историци искат 24 май да стане национален празник, скочиха срещу 3 март

Обръщат се към нацията и Народното събрание

14 ИСТОРИЦИ ОТ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ СЕ ПОДПИСАХА С ИСКАНЕ 24 МАЙ ДА СТАНЕ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК. Документът беше оформен след края на провелата се във Великотърновския университет научна конференция на тема „Националният празничен календар на българите – минало, настояще и бъдеще“. Организатор на форума беше Историческият факултет, а в дискусията се включиха популярни имена като проф. Пламен Павлов, доц. Георги Лозанов, проф. Петко Петков, проф. Милко Палангурски, бившият министър на културата проф. Петър Стоянович и други наложили се историци от различни университети в страната.

В крайна сметка конференцията не взе предвид предварително обявеното желание на историците страната ни да няма национален празник следващите десет години. Вместо това учените предпочетоха да наблегнат на датата 24 май, като изтъкнаха, че това е единственият празник, който обединява българския народ.

„24 май – ден на българското слово, просвета и култура като единствената дата, която неизменно, от средата на XIX век, е преминала и оцеляла през всички епохи и власти и е празнувана в цялата българска етническа територия“, се посочва в документа, който беше определен и като обръщение към нацията и Народното събрание.

В него се посочва още, че в българския празничен нецърковен календар се почитат най-вече датите 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември и 1 ноември. Според историците към празниците могат да бъдат добавени и още при изработването на нов национален календар.

НА ФОРУМА БЕШЕ РАЗИСКВАНА И ТЕМАТА ЗА 3 МАРТ. СПОРЕД ЧАСТ ОТ ИСТОРИЦИТЕ ДАТАТА Е НАЛОЖЕНА ПРЕЗ 1990 Г. И РАЗЕДИНЯВА НАЦИЯТА.

„От всички тези празници съществува един, който не изпълнява изискванията за единство на нацията и идентификацията, същевременно е превърнат по политически причини в национален празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 г., 3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на чужд владетел. На този ден през 1878 г. е подписан един предварителен договор без правни последствия, който не решава българския национален въпрос, а напротив, го задълбочава“ се казва в документа.

Темата за празниците вече беше разглеждана в предходното Народно събрание, когато беше направен опит да се прокара 24 май като национален празник. Предложението обаче не мина, а в социалните мрежи се разрази истинска буря. Огромна част от коментарите бяха остри, защото болшинството от хората считат Трети март за неприкосновен.

По всяка вероятност предложението на историците отново ще разбуни духовете не само в старата столица, а и в цялата страна. В същото време подписалите се подчертават, че празникът на една държава се очаква да служи за сплотяване на нацията и да е безспорен по линия на единството и идентификацията.

Веднага след конференцията обаче започнаха и дискусии по темата в социалните мрежи, а голяма част от хората недоумяват защо Трети март трябва да се възприема като дата, която разделя. По думите им националният ни празник винаги е обединявал нацията и доказателство за това е силният национален дух, който събира всяка година малки и големи на Шипка.

Михаил МИХАЛЕВ

Сн. ВТУ