Значимостта и крехкостта на човешките същества изследва търновецът Михаил Михайлов в представянето си на Венецианското биенале

Как човешкото същество може да се претопи в общата маса и да изгуби идентичността си, а мечтите ни като нежни балони могат да се спукат всеки миг изследва художникът Михаил Михайлов в пърформанса си „Self brainwashing“, част от проекта „Ето къде си“ с куратор Ирина Баткова, с който страната ни се представя на 59-ото Венецианско биенале. Българският павилион, който бе открит на 23 април и ще бъде отворен до 27 ноември, е разположен близо до моста „Риалто“ във Венеция и се посещава от около шестстотин души седмично.
Творецът, който е родом от Велико Търново, покорява света със своето авангардно изкуство и кара човек да се замисли върху множество въпроси, свързани със съществуването, произхода и бъдещето му. Нашенецът е високо оценен за работата си в чужбина, носител на престижни награди и стипендии, а от известно време работи с галерии в Сан Франциско, Виена и Париж. Михаил е завършил Факултета по визуални изкуства във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и история на изкуството във Виенския университет. Установява се в австрийската столица, където живее вече 15 години. В последните няколко обаче разделя времето си между Виена и Париж.
Михайлов и Баткова предложиха на публиката на биеналето специалното събитие „Self brainwashing“, показано в Университета „Ка‘Фоскари“, където има едногодишна програма за изучаване на български език. Пърформансът е поставен в по-малък формат за първи път през 2021 г. пред Водната кула („Галерия +359“) в София по време на самостоятелна изложба на автора и в него са участвали само няколко доброволци.
За биеналето във Венеция, Михайлов разработва в по-голям мащаб произведението си специално за вътрешния двор на университета, който е 240 квадратни метра. Сградата е историческа забележителност и разрешението за ползване е взето след много детайлно описание на всичко, което ще се случва, и на материала, от който се прави пяната, сподели за БТА кураторът Ирина Баткова.

В пърформанса художникът и още деветнадесет души, записани предварително за участие, са затрупани с бяла пяна, чрез която добиват вид на скулптура и от индивиди се превръщат в обща маса. Всички „артисти“ носят специални бели защитни костюми и шапки, с които „плуват“ в пяната, закриваща и главите им. Дрехите на седем от тях са свързани с лента и оформят ограда, която задържа пяната в определено пространство, добиващо вид на шадраван.
За разлика от първото представяне в София, пърформансът във Венеция имаше и звуково оформление, създадено специално от австрийския артист Харалд Стоян, който изпълни на живо музиката. За нея той получи много високи оценки от зрителите, като обясни, че при подготовката ѝ е мислил много за водата и за ускорението, търсил е естествени звуци, които смесва с представата си за мозъчната дейност и човешката чувствителност.
Събитието не остави безучастни зрителите, които документираха случващото се, включиха се в играта с пухкавите бели „облаци“, а накрая аплодираха силно художника, който последен излезе от пяната. Пърформансът продължи около час и бе повторен два пъти с различни участници. Специално за БТА един от артистите – Лука Молинари от Университета „Ка‘Фоскари“, сподели какво е усетил в пяната. „Не можех да мисля за своите проблеми, а само за това, че съм част от случващото се. В началото се страхувах, че не мога да дишам, имах порив да пазя лицето си и мисля, че това е част от идеята на автора. Това е образ на днешното общество, в което мислим единствено и само за себе си и не можем да видим другите. В същото време в пяната бяхме свързани един с друг и не можехме да се движим. Тоест пяната представляваше връзките между нас. Беше много хубаво, защото ме накара да мисля за неща, за които хората не се сещат всеки ден“, сподели Лука. Той е изучавал български език в програмата на университета, а сега продължава самостоятелно, тъй като обучението е едногодишно. Сподели, че за него това е най-хубавият втори език от всички, които е изследвал. В момента е докторант и работи върху синтаксиса на славянските езици. Гостувал е в България, харесва много културата ѝ и иска още много пъти да я посети, разказа още той. Записал се е за участие в събитието, защото екипът е български.
Между двете изпълнения на пърформанса се проведе и дискусия, в която се включиха всички от екипа. На нея се появиха и други тълкувания за посланието на произведението на Михайлов. Една от участничките сподели радостта си от играта с пяната, която я е върнала в детството, а друга възприе балоните като символ за полет и свобода. Художникът изтъкна, че по-скоро влага в тях идеята за освобождаване от илюзиите. Още преди събитието той подчерта, че оставя на публиката тълкуванието на концепцията му, но обясни, че с пяната задава въпроса дали всички не живеем в прекалено крехък балон, който може винаги да се спука. „Като човешки същества сме раними и бързо можем да изгубим своята същност“, каза авторът и добави, че поставя и други екзистенциални въпроси с произведението си като къде е разликата между тук и другаде, как реагираме в общността, където всеки прави нещо различно.
През 2022 г. темата на Венецианското биенале, поставена от куратора Чечилия Алемани, е „Млякото на мечтите“, взета от книга на художничката-сюрреалистка Леонора Карингтън, като творбите на артистите са фокусирани върху телата и промените в тях, връзките между индивида и технологиите, отношенията между телата и Земята. По данни на кураторката българското специално събитие „Self brainwashing“ е един от двата мащабни пърформанса, които са се състояли на открито по време на тазгодишната Международна изложба на изкуство във Венеция.

БТА