Вестник Борба – областен всекидневник, Велико Търново

Вестник Борба – областен всекидневник

Арх. Елка Николова измислила през 80-те години визията на кокетните частни кооперации в кв. „Бузлуджа”

Несъмнено арх. Елка Николова е един от строителите на съвременно Велико Търново. Изключително скромна, тя не обича да се изтъква и не помни откога не е давала интервюта, макар да е оставила следа в най-новата история на града. Малцина знаят, че китните и отличаващи се с оригинална архитектура частни кооперации, строени през 80-те години на XX век, са нейно дело. Тя е автор и на мащабния проект за Дома за слепи в Пчелище и на още много сгради в старата столица и други селища в областта.

Посреща ни със съпруга си – инженера конструктор Николай Николов, в старата, но напълно реновирана къща в с. Длъгня. Къщата също си има история. Първоначално била на друго място, на площада – чорбаджийска къща на три етажа. Правил я прапрадядото на Николай – уста Върбан Колев, дясната ръка на Колю Фичето. След 9 септември 1944 г. комунистите я събарят, а сегашната я вдига дядо му близо до мястото на старата. Преди 4 години, когато започнали ремонтите във Велико Търново по водния цикъл, ул. „10 февруари”, където е домът им, била изцяло разкопана. Водата спирала често и уж докато траят ремонтите, решили да живеят в с. Длъгня. Великотърновката Елка Николова толкова се влюбила в къщата и в живота на село, че хич не й се прибира в големия град.

АРХ. ЕЛКА НИКОЛОВА Е РОДЕНА НА 11 ЯНУАРИ 1948 Г. ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Завършила е бившата Втора гимназия, сега ПМГ „Васил Друмев”. Определено в семейство Николови има приемственост, защото децата й също учили в тази гимназия, че и част от внуците. След гимназия кандидатствала „Архитектура” и по думите й най-неочаквано я приели, тъй като местата на общо основание били само 17. Избрала тази специалност, защото била с рисуване. Завършила ВИАС през 1970 г. и по разпределение я пратили в Общината във Велико Търново. Административната работа там никак не й била по сърце, опитала и в проектантска група в „Паметниците на културата” към НИПК. Сърцето обаче я теглело към проектирането. Вуйчо й ударил едно рамо, завел я при директора на „Проектантска организация” арх. Николай Сергеев, той я накарал да напише нещо, за да види краснописа й, и решил, че ще я вземе. И така, там преминал целият й трудов стаж.

„Първо ме сложиха в една група по градоустройство, тогава нямаше отдели. Арх. Дончо Попкръстев ми беше ръководител. Имаше няколко техници и аз – втори архитект. Тогава работехме по проекти в Елена, за почивни бази край Килифаревския манастир, които така и не се осъществиха. Постепенно набрах опит и започнаха да ми възлагат и индивидуални проекти. Известно време бях в групата на арх. Иван Чолаков, после и аз станах ръководител”, спомня си началото арх. Елка Николова. Първото, което направила, било малка двуетажна сградичка – аварийно-монтьорски клуб в Елена. Около 1974 – 75 г. започнало изграждането и на великотърновските квартали. Включила се и тя с проектирането на няколко кооперации в „Картала”. Не може да си спомни на кои улици, те още нямали имена тогава. Направила и няколко кооперации в Лясковец, нейна е жилищна сграда на входа на Горна Оряховица откъм Арбанаси.

 

Кооперациите на „Пишмана“

Красивите кооперации в кв. „Бузлуджа“ са наследството, което оставя арх. Елка Николова.

В края на 70-те и началото на 80-те години започва строителството и на кооперациите по стопански начин в кв. „Бузлуджа”. На Елка Николова възлагат да ги измисли и проектира и там се проявява целия й талант. Разположени около центъра на квартала, и днес тези десетина сгради със скатните си покриви и красивата и оригинална архитектура изпъкват с визията си сред десетките сиви панелки.

„Нощите по тях нямат изброяване. Не само мислене, ами и чертане. Купища списания прелистих. Тази част на „Бузлуджа” бе определена за ниско строителство, до 5 етажа. Първо представих идейния проект, общо за всичките кооперации”, обяснява архитектката. В тези години строителното министерство излязло с наредба за проектиране на сгради и съоръжения в държавата, в която абсолютно се забранявало използването на дървен материал. За да отговори на тези изисквания, това ограничение развихрило въображението на арх. Елка Николова и така на чертежите й се появили мансардните покриви със специална облицовка. Тя трудно си спомня днес коя година какво е правила, но най-верният й ориентир са децата й.

„През 1979 г. се роди синът ни Петър, значи през 1978 г. са започнали работните проекти на кооперациите. А поредицата от къщи на ул. „Пролет” във Велико Търново, от които са направени 3-4, тях ги чертах с големия корем, бях в майчинство. Значи идейният проект е бил през 1979 г. Всъщност, през 70-те години падаше здрава работа, тогава градът се разрастваше”, отбелязва тя.

 

Другият много голям проект на арх. Николова е домът за слепи в Пчелище

 

„Беше много сложна задача, защото сградата трябваше да приютява слепи хора с психични проблеми. Затова и изискванията бяха специални. Цялостният проект представляваше един голям комплекс. На първия етап проектирахме жилищни помещения и зали за трудотерапия. На втория от Съюза на слепите закупиха допълнително терен, за него проектирахме училище за слепи деца, пак цял комплекс. За жалост, от целия проект се осъществи едва една десета. Тука също имаше прецедент, искаха всичко по сградите да бъде сглобяемо. Използвахме една технология спирола – със сглобяеми греди, колони, фундаменти. Всичко се прави отделно в завод, по проект на мъжа ми. Всъщност целият скелет на сградата е сглобяем, така е издигнат Домът, по метода на индустриализираното строителство”, коментира тя.

За този комплекс в Пчелище арх. Елка Николова получава награда на Министерството на регионалното развитие, оценен особено високо от Експертния съвет. И сега си спомня колко е била притеснена, че трябва да се изстъпи пред този Експертен съвет да си докладва проекта. За пръв път в социалистическа България й връчват и парична премия.

 

През всичките години редом до Елка и в живота, и в работата е съпругът й инж. Николай Николов

Съпругът на Елка инж. Николай Николов в офиса на проектантското му бюро „Никел“.

В творческия тандем тя е водещата, но инженерът конструктор изпълвал със съдържание нейните идеи, така че повечето проекти ги правили заедно, съвместно и с други колеги. „Колко рев е изревала на всичките си проекти, само аз знам”, подмята Николай. В „Проектантска организация” им викали „скачените съдове”, всъщност там започнала сериозната им връзка. Иначе се знаят от деца, учили са по едно и също време в отделенията на началното училище „П. Р. Славейков”. Оженили се през 1972 г. Тогава се ражда и дъщеря им Веселина, инженер конструктор като баща си, такъв е и зетят. Синът им Петър вижда бял свят през 1979 г. Той пък е архитект като Елка Николова, жена му също. Двамата се радват на петима внуци. И след пенсионирането си арх. Елка Константинова продължава дълги години да работи. Най-свидната й и последна архитектурна рожба е параклисът на св. Мина срещу полицията.

Ана Райковска

Сн. авторката

Просторният и подреден двор на къщата на сем. Николови в Длъгня и сградата на стария казан, която е на 200 години.

4 thoughts on “Арх. Елка Николова измислила през 80-те години визията на кокетните частни кооперации в кв. „Бузлуджа”

  • 25.10.2022 в 10:19
    Permalink

    Teзи частни хубави кооперации отпред бяха затулени с панелки, понеже нарушавали социалистическата визия.

    Отговор
    • 26.10.2022 в 13:41
      Permalink

      Тези частни кооперации не изпълниха предназначението си да скрият панелките зад тях, защото идеята беше мансардните покриви да са с медна ламарина и наистина да са красиви, но не стана така. Затова пред тях изградиха по-високи сгради с тухлена облицовка, които не са панелки.

      Отговор
  • 25.10.2022 в 12:29
    Permalink

    На мястото на Факултета по изобразителни изкуства беше училището „Д. Благоев“

    Отговор
    • 25.10.2022 в 21:14
      Permalink

      Не , тогава беше у-ще П.Р.Славейков, което се премести през 1963 год. в новата сграда.

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *