Петка Стоянова – строгата учителка по литература, завещала духа на будителя на стотиците си ученици

Класната на Веселин Маринов преподавала и на пълния отличник Георги Чакъров

 

ПЕТКА СТОЯНОВА Е СРЕД УЧИТЕЛИТЕ, КОИТО ЧОВЕК ТРУДНО МОЖЕ ДА ЗАБРАВИ. Тя е преподавала литература в ЕСПУ „Девети септември” в Полски Тръмбеш на стотици ученици няколко десетилетия. Новата сграда на тръмбешката гимназия, която сега е СУ „Цанко Церковски”, е била открита от съпруга й Иван Гъджулов, дългогодишен директор и вече покойник. На откриването е присъствал проф. Александър Фол, който редом с други светила от онова време е бил личен приятел и състудент на директора. Историкът Иван Гъджулов е емблематична фигура в духовния живот на родния си град и на страната, а сред многото му способности е бил и фактът, че е играел шах… със завързани очи.

Петка Стоянова с благодарността на Веселин Маринов.

Петка обаче си остава с фамилията Стоянова. Другото, с което е прочута, е, че е била класна на трубадура Веселин Маринов. Той обаче е имал повече четворки, но е увековечил спомена за класната в книгата си „От любов”, където с вълнение разказва защо за пръв път е вдигнал ръка в час по литература при другарката Стоянова на разказа „Песента на Солвейг” от Йордан Йовков и вече години неговите томчета са настолното му четиво. Това бил първият клас на Петка в училището, тя много искала да бъде и класна, макар да е майка на малко момченце и съпруга на директора. Независимо от трудностите, тя станала и класен ръководител, защото винаги е знаела, че учител без клас не е истински учител.

85-годишната Петка Стоянова е преподавала литература и на кмета на общината Георги Чакъров. За него тя казва и до днес, че е бил пълен отличник по всичко и всички предмети му се удавали еднакво лесно. Не смее да му досажда на работното му място, защото го жали колко е зает, но с радост посочва, че „това момче прави улици, паркове и без вода градът и селата не са оставали”, когато отива към апартамента пред новия парк „Славейков”. Учителката е завещала духа на будителите на своите ученици, защото е била строга и безкомпромисна. И защото е ползвала „Педагогическа поема” на Макаренко, макар от години този подход да се отрича при обучението в модерното ни училище.

Сватбата с Иван Гъджулов.

„За мен учител и будител са синоними, но по-широкото понятие е будител, защото в него влизат всички деятели, работили на културния фронт и допринесли за духовното пробуждане на народа ни. В това число за мен влизат всички учители, дори недотам образовани. Бях инспектор в Русе, преди да дойда в Полски Тръмбеш, и съм срещала виртуози в професията и с ограничена обща култура, скромни и свити, но учители по природа. Техните първокласници до един можеха да четат, смятаха и пишеха красиво. Духът на будителите е жив и днес, през годините на прехода. Това се дължи на „Полските щурчета” и на това, което прави другият ми ученик – Георги Чакъров…”, казва Петка Стоянова.

ТЯ Е РОДЕНА В ДОЛНА СТУДЕНА И Е ИЗРАСНАЛА В ПРЕЛОМНИ ГОДИНИ. Била е будно дете и виден общественик. Можела е да стане политик, но мечтата й била да стане учител по български език и литература. Учила в Шумен и София, била в прогимназията и едва на 35 г. се озовала в гимназията в Полски Тръмбеш, след като се омъжва за Иван Гъджулов. Днес казва, че е доволна от живота си, защото е успяла да вдъхне обич към литературата с всичките си знания и независимо от програмата. Заради това е създала литературен кръжок „Никола Вапцаров”. В него се записал и Веселин Маринов, който през 1985 г. изказва благодарност на учителката, а тя още пази този лист със снимката на момчето редом с всички останали благодарности. Само този кръжок обаче не ме задоволи и тогава създадох и клуб „Млад литератор”, продължава да разказва Петка Стоянова.

Какъв трябва да бъде добрият учител? Според нея първо, да е справедлив и да не се влияе от това кои са родителите на детето. Признава, че за нея казват, че е труден човек и с тежък характер, но много справедлив. Хората в Полски Тръмбеш всъщност я обичат, ценят и помнят. На улицата една нейна ученичка я спряла, подарила и кристална купа от признателност, други пък и до днес й звънят на празници, а когато се разхожда в центъра, я поздравяват с „другарко Стоянова”.

70-годишна в Париж.

Четвърта дъщеря в бедно семейство, което е чакало син. Заради това я кръстили Петка на светицата света Параскева. Днес учителката празнува имен и рожден ден на 14 октомври и се радва, ако синът Стоян, снахата и внучките я изненадат с поздрав по телефона. Те всички си имат работа и ангажименти и не са при нея в Полски Тръмбеш, но тя е щастлива майка и баба. И пътешественик – обиколила е много страни и сред най-силните й спомени е пътуването до Париж, подарено от сина й по случай 70-годишния й юбилей. Македония обаче е любимата й дестинация, обиколила е почти цяла Европа, но вече не се наема да пътува. Енергична, отличен събеседник, когото обаче не е добре да прекъсваш, със свежа памет за възрастта и много спомени от черно-белите снимки, сред които и тази от сватбата с Иван Гъджулов. Когато отваря албумите на съответния випуск, тя започва разкази за учениците, много от които са на отговорни постове в държавата. Това топли сърцето й и дава смисъл на учителските будителски години.

Нели СУКОВА

One thought on “Петка Стоянова – строгата учителка по литература, завещала духа на будителя на стотиците си ученици

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *