Брат и сестра – бивши кметове на Въглевци, направиха къщичка за дишане от кошер със стъклен дом за пчели без аналог в Европа

Край Търново прилагат и терапии с ужилване

От два месеца във великотърновското село Въглевци функционира единствената в Северна България къщичка за пчели. В нея можеш да си легнеш на кушетка или да постоиш колкото си искаш и да дишаш въздуха от кошерите, който е лечебен. Той излиза през специални въздухоотводи – иновация, и то не единствената, на Йордан Братанов. Самите кошери са 4, сложени специално за целта, а не за добив на мед, а пчелите влизат отвън през специални отвори. Идеята пък е на сестра му Иванка Братанова. „От 10 години си мечтаех да направим къщичка за дишане от кошери. Въздухът е лечебен, защото кислородът е обогатен 10 000 пъти от работата на самите пчели. Смолите, които те събират за прополиса, ароматът и ефирните масла също са лечебни. В Русия са започнали преди два века да разработват това лечение с кошерен въздух и по време на туберкулозна пандемия е било от основните допълнителни лечения на болните. Още тогава е доказан невероятният ефект.

Препоръчително е или десет дни поред да дишаш по 1 час, или да направиш нощно спане, за да се усети разликата в здравословното състояние”, обяснява Иванка. Подобни къщички за пчели има още само на две места в България – в София и в района между Сандански и Петрич. Но за нашите ширини брат и сестра Братанови от Въглевци са първите. Поне тази година те правят всичко безкористно и безплатно, защото искат да запознаят хората с ползата от пчелите и пчелните продукти, пък и да се убедят, че наистина този въздух лекува. Иванка е чела научни публикации, в които се доказва, че дишането на пчелен въздух е полезен и за постковид синдромите. Все още не е наясно, ако пуснат къщичката масово за лечение, къде и за какво трябва да се регистрират.

Освещаването й било на Петковден – празника на Въглевци. Той бил и Ден на отворените врати, когато над 100 души ги посетили. „Масово в България не се знае нищо за пчелите и пчелните продукти, което е парадоксално, защото това е хилядолетен поминък по нашите земи. Много ми беше трудно да обясня, че всичко от пчелите е лечебно. Повечето хора, които дойдоха, бяха изумени да чуят това”, коментира разтропаната Иванка Братанова, която е и нещо като говорител на пчеларското семейство.

НАЙ-ГОЛЯМАТА АТРАКЦИЯ ВЪТРЕ Е СТЪКЛЕНИЯТ КОШЕР

Той е уникален за Европа и също е разработка на Йордан Братанов. Не че стъклени кошери няма по света, но е много е трудно да сложиш пчели в такъв и стъклото да стои чисто. Причината е, че за да не допуснат пряка светлина, виждайки я, пчелите го замазват с восък и прополис. Това изобретателният мъж е избягнал по прост, но гениален начин, поставяйки двойно стъкло с 12 – 14 мм разстояние едно от друго и така се образува нещо като стъклопакет. Не е само това, има и други технически подробности, но те са разбираеми предимно за пчеларите и специалистите. По този начин пчелите не реагират на светлината, стъклото остава чисто и само там можете да видите без никаква опасност живота в кошера и как работят пчелите, което си е наистина впечатляващо. Вътре пчелните семейства са две, помежду им има специални отвори, през които те си общуват, но нямат хранителен контакт. Обменят си въздуха, топлината, но са отделени от двойна мрежа. Могат да си предават информацията като звук, вибрация, което е много важно за тях. Стъкленият кошер може да функционира и навън без проблеми. Предстои да му се монтира маска с маркуч и филтри, които да пречистват от фините частици, за директно дишане от кошера. Апаратурата ще бъде най-полезна за децата, защото е трудно да им задържиш вниманието дълго и да ги караш да стоят, за да дишат въздуха, с който е наситена къщичката. А с маската 10 – 15 минути дишане два пъти дневно се равнява на 10 дни спане вътре. Този начин е много подходящ и за заети хора. През ноември Иванка и Йордан Братанови планират да направят сбирка на пчеларите от цяла България, на която да представят уникалния кошер.

20 ГОДИНИ ЙОРДАН БРАТАНОВ Е ЕДИН ОТ ВОДЕЩИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА КОШЕРИ В СТРАНАТА

Имал фирма във Въглевци допреди 4 – 5 години, в която произвеждал и продавал по 1000 кошера на година. Пенсионер по болест, след закриването й основно се е отдал на пчеларството, макар да е такъв от 2005 г., както и цялата фамилия. Първият му занаят – дърводелството, прихванал от покойната си съпруга. А до иновациите стигнал първоначално с наблюдение и много четене на научни публикации: „Започваш да гледаш в много беден на паша район и пчелите умират. Оттам нататък тръгваш да изследваш какво трябва да направиш, за да останат живи, да няма фалшива продукция, да има добив и да могат да се развъждат. Накрая разбрах, че системата на кошерите няма никакво значение за пчелите, важен е микроклиматът им. На тази база започнах да правя термокошери с различни технологии. Някои от нещата са открити преди 200 години, а никой не ги е ползвал”, разказва Йордан. Още преди 5 години измислил и начина пчелите да не изкарват въздухът навън, а да го вкарват в къщичката. Но едва тази година заселил кошерите.

Йордан Братанов контактува редовно с можещите пчелари в България, с доста от тях се познава лично, както и с научните работници. Казва, че и той всъщност се занимава с нещо като научна дейност. Прави експерименти, води си редовно дневници за климат, растения, генетика на пчелите, за развитието и поведението им. „Пчелите се възпитават като хората – дали да са работливи, или хайлази”, подмята той. Изучавал подробно живота и поведението им, както и устройството на кошера, той смело твърди, че намаляването на пчелите у нас се дължи на промяната в климата и унищожаването на хумусния слой на почвата. „Затова сега медът ни е беден на белтък, а пчелите се разболяват”, убеден е пчеларят. Йордан обикаля из страната да се консултира и среща с други пчелари, така че заедно да се съвещават и търсят изход, защото много хора са загрижени за пчелите. А любопитна подробност от неговата биография е, че той е последният социалистически кмет на с. Въглевци – от 1988 г. до 1989 г.

56-годишната Иванка Братанова също е кметувала. Тя е първата жена и последният кмет на селото – от 1995 г. до 2000 г., след нея във Въглевци вече се назначават само кметски наместници.

ОТ 16 ГОДИНИ БРАТАНОВИ СЕ ЗАНИМАВАТ С ПЧЕЛАРСТВО

Всички сме луди пчелари, твърди Иванка. Дори внуците й се включват в брането на билки. Най-малкото е на 4 години и проявява най-голям интерес.

Те са едни от уважаваните биопроизводители на мед и пчелни продукти в областта. Имат пчелин със 120 кошера, за който се грижи цялото семейство, но основно дъщерята на Иванка – Надежда Димитрова. Произвеждат уникални продукти, защото всичко от кошера е лечебно – медът, восъкът, прополисът, восъчният молец, който напада питите. Пчелният подмор (това са умрелите пчели) също е невероятно лекарство.

От няколко години произвеждат домашно приготвени мехлеми и тинктури от всички пчелни продукти, които първо са изпробвани върху тях и приятели. Оказва се, че определена комбинация действа върху някои онкологични заболявания, на белите дробове и дихателните пътища. Медът, който произвеждат, е основно билков, вадят и пчелен прашец. С билки правят и профилактиката на пчелите, защото Иванка, която много години ги изучавала, вече е убедена, че всички билки, които действат на хората, действат и на пчелите. Когато трябва да се третира кошерът, използва и етерични масла. По тази причина поне засега няма никаква смъртност.

Братанови предлагат и апитерапия – това е терапия чрез ужилване от пчели. Засега също я прилагат само в семейството, защото нямат нужния капацитет да рискуват с чужди хора. Поне Иванка със сигурност по този начин си излекувала схващане в областта на рамото. Не си крият знанията, защото е хубаво да има приемственост. Вече с опит, братът и сестрата пчелари смятат, че той трябва да се споделя.

КАК СЕ СБЪДВАТ МЕЧТИТЕ С ЖЕНСКИ ТРУД

Къщичката за пчели е в имот, който Иванка и Йордан закупили, но дълги години не пипвали нищо по него. Сега в основно ремонтираната къща те посрещат гости, пчелари, хора, дошли за терапия или просто любопитни. Заслуга обаче имат основно жените в семейството. Иванка иззидала дуварите, а дъщеря й направила шпакловките, редила и плочки. Майстор направил конструкцията на къщичката за пчели, всичко останало е женско изпълнение. На ръка, защото трактор не може да влезе, двете изкопали и няколко камиона пръст. Полека-лека всичко се случило и за 4 – 5 месеца къщата е във вида, в който е сега.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката