Отиде си Йордан Минчев – най-възрастният адвокат в Европа

На 1 ноември 2022 г. на 94-годишна възраст почина доайенът на великотърновските адвокати Йордан Минчев. Той бе и най-възрастният действащ адвокат в Европа. Роден на 6 ноември 1928 г., житейският му път преминава през три епохи, а в практиката съдбата го среща с известни личности, като поета Пеньо Пенев например, с отрудени хора, на които той е последна надежда да решат делата си, свидетел е на бурни събития в историята на България.

Последната му публична изява е преди две години, когато на рождения му ден се състоя премиерата на мемоарната му книга „Йордан Минчев – мисия адвокат. 64 години във Великотърновската адвокатура”, събрала житейските му спомени, преплетени с тези от дългогодишната му кариера.

В. „Борба“ изказва съболезнования на близките му. Поклон пред паметта му!

Отиде си една легенда на българското правосъдие – великотърновският адвокат Йордан Минчев, който до последно, и на 94-годишна възраст, продължаваше да приема клиенти в кантората си със свежа памет и завидна енергия. Не признаваше компютрите и пишеше на пишеща машина „Ерика“ от 1958 г., защото така му харесва.

Неговата адвокатска практика по дълголетие бе ненадмината не са само в страната, но и в Европа. Рекордните 66 години той упражняваше професията и вдъхваше респект сред колегите си. Много са неговите награди през годините, но ще отличим една – през 2019 г. Йордан Минчев получи гранпри за правосъдие за големите му заслуги към гилдията и дългогодишната му адвокатска практика.

Йордан Минчев е роден на 6 ноември 1928 г. в с. Климентово. Живял през три епохи, биографията му, за щастие, събрана в книга приживе, е пълна с интересни случки и събития. Бил буден ученик в Полски Тръмбеш, където всички му викали Йордан Централата, защото знаел всичко. В Софийския университет бил приет и по право, химия и физика. Изучил се за адвокат по предложение на чичо си Иван Минчев, един от най-известните журналисти в България. „Когато завърших право, много исках да стана журналист и дори си бях подал документи за кореспондент на БТА в друг град у нас. Майка и татко обаче се разплакаха да остана покрай тях и аз дадох клетва за адвокат на 8 март 1956 г. Бях над три години в казармата, където служих с поета Пеньо Пенев. На него му викаха Поета, а пък на мене Адвоката. По време на войниклъка го спасих от един скандал и това май бе първото ми спечелено дело. Започнах работа в Търново в старата част, където имах кантора. По онова време бяхме 25 адвокати и само една жена“, разказа пред „Борба“ самият Йордан Минчев. Две години след като 28-годишният юрист става адвокат в старата столица, получава предложение да стане прокурор. Всички характеристики в досието на младежа от Климентово били отлични, но завършвали с изречението „баща му е бил засегнат от мероприятията на Народната власт“. По онова време с такова изречение в биографията и без да е член на БКП, никой не можел да бъде съдия или прокурор. „Извика ме тогавашният окръжен прокурор и ме покани. Аз му казах, че никога не съм искал да бъда държавен чиновник, а и не съм член на партията. Той ми рече, че ще ме направи, да си подам документите. Аз обаче така и не го направих и си останах адвокат цял живот. Като такъв съм бил и преподавател във Военното училище, бил съм секретар на градското дружество на юристите, член на Управителен съвет на банка, лектор в просветно дружество, в читалищно ръководство и какво ли още не. През мен са минали много стажанти, които ме наричат „патрон“. В съда пък казват, че без мен няма да е същото, защото няма кой да се противопоставя“, сподели още възрастният адвокат.

В НАЧАЛОТО НА ДЪЛГАТА СИ И ЗАВИДНА КАРИЕРА ДОСТОЛЕПНИЯТ правист е защитавал бандити по стопански дела и тежки криминални престъпления. Зад гърба си има и защити на убийци, които обаче е успял да отърве от смъртно наказание. Сред куриозните и колоритни дела е било обвинение срещу студенти от Свищов, които разлепили позиви против Людмила Живкова в града и били обвинени в… бунт и контрареволюция против социалистическата държава. Те написали в позивите, че цените на билетите за транспорта се вдигат, цените на храната също, а в същото време дъщерята на управника Тодор Живков пътувала с частни самолети до Париж да си купува скъпи дрехи. Студентите изкарали накрая някой месец в затвора, но пък цените на автобусните билети били смъкнати.

СРЕД КЛИЕНТИТЕ НА АДВОКАТА СА БИЛИ ОСНОВНО БАРМАНИ, сервитьори, магазинери, които са посегнали на чуждото. След демократичните промени от 10 ноември 1989 г. той обаче не се занимаваше с наказателни дела и се ангажираше само с вещно право, разводи, делби и друг вид уреждане на граждански отношения. Никога не си беше правил сметка за всичките години практика колко дела е имал и колко са клиентите му. Гордееше с факта, че го търсят, и казваше на тези, дето питат защо не се спира, точно това: „Ами работя, защото ме търсят хората и защото още го мога. Чета и книги, щастлив съм от живота. Радвам се на дъщеря си и на внуците си. Питат ме и за справедливостта, пък аз казвам, че понякога я има, понякога я няма. Важното е да вярваш в нея и да не се отказваш“.

По материали от в. „Борба“