Култура

Архангелова задушница – ден на почит към паметта на офицерите и войниците, загинали за България

Навършват се 30 години от възстановяване на традицията

 

Църквата е отредила в шестия ден от седмицата да се почита паметта на мъртвите, затова и всяка година важните за православния ни народ Голяма, Черешова и Архангелова задушница винаги се отбелязват в съботен ден, но без да имат точно определен дата.

Голямата задушница е преди Месни заговезни – подвижен празник, който винаги е в неделя, осем седмици преди Великден.

Черешовата задушница е в събота преди Петдесетница. Наречена е така, защото по това време на годината зреят черешите. Свързана е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

АРХАНГЕЛОВАТА ЗАДУШНИЦА ВИНАГИ СЕ ОТБЕЛЯЗВА В ПЪРВАТА СЪБОТА ПРЕДИ АРХАНГЕЛОВДЕН, КОЙТО Е НА 8 НОЕМВРИ И Е ПОСВЕТЕН НА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ, наречен в Писанието „водач на войнството Господне“. Задушницата е известна още като Мъжка, тъй като на тоя ден през 1924 – 1946 година великотърновци, както и всички българи почитат специално и паметта на загиналите за родината офицери и войници. По данни на Държавна агенция „Архиви” само по фронтовете на Първата световна война жертвите са 90 000 знайни и около 10 000 незнайни наши воини.

Великотърновският кмет Тодор Фъртунов, организирал Архангеловата задушница през 1943 г.

На практика всяко второ семейство дава участник на фронта. Тези смразяващи цифри, както и дадените жертви по време на Сръбско-българската и двете Балкански войни обясняват и тъжно-героичната популярност на Мъжката задушница сред българите.

Съхранените до наши дни документи и други писмени сведения позволяват да се потопим в атмосферата на Архангеловата задушница през 1943 година. Тогава по нареждане на кмета Тодор Фъртунов и със съдействието на местната полиция рано сутринта от прозорците и балконите на всички държавни, общински, обществени и частни сгради се спускат траурни и национални знамена. В 8.30 ч. на градското военно гробище в махала Св. Марина, облечени в парадни униформи, със знамената и оркестрите си се стичат представителите на всички патриотични, културно-просветни, спортно-туристически, благотворителни, детски и младежки дружества и организации. Присъстват още частите на Търновския гарнизон, общинското ръководство, много ученици и граждани. В памет на загиналите по бойните полета офицери и войници от Великотърновски регион се отслужва панихида. Точно в 11.15 ч. камбаните на всички местни храмове тържествено забиват. По същото време във фабриките, магазините, дюкяните, сладкарниците, кафенетата, държавните, общинските заведения, училищата и частните домове задължително се запалват всички осветителни тела.

Паметникът „Майка България” – символ на преклонение пред загиналите от Велико Търново и региона в името на свободата и националното обединение.

По нареждане на кмета местната електроцентрала пуска осветлението по улиците и площадите на града. Движението на автомобилите, каруците, файтоните, велосипедите и другите превозни средства се спира за една минута. Бранници със свирки и трикольорни знамена призовават великотърновци да отдадат почит към загиналите си съграждани с едноминутно мълчание.

След 46-годишно прекъсване през 1992 година Министерството на отбраната и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните възстановяват традицията на Архангелова задушница да се почита паметта на доблестните ни воини, загинали в името на България. Патриотичната идея се осъществява заедно с Българската православна църква, Националния военноисторически музей и други военно-патриотични организации.

И вече 30 години на тоя ден се отдава почит на починалите, изразява се вечна признателност на офицерите и войниците, пожертвали живота си за родината, и на всички загинали в редовете на Българската армия при изпълнение на дълга.

ДА СЕ ЗНАЕ:

* На Архангелова задушница не се извършва никаква работа – не се пере, чисти, плете, шие и пр. Разрешава се приготвянето на храна и подавки.

* По традиция на тоя ден жителите на старата столица като всички православни българи посещават гробовете на скъпите си покойници, прикадяват ги с тамян, преливат ги с червено вино, поставят цветя, палят свещички. Близките раздават на присъстващите около съседните гробове свои съграждани, дори и да са им непознати, варено жито, питки или обреден хляб, плодове. Всичко, което се подава в памет на починалите, има символично значение. По канон не се оставя храна на гроба, защото душата е нетленна и няма нужда от ястие. За „Бог да прости” на роднини и съседи също се дават подавки, към които в по-ново време се добавят бонбони, бисквити, вафли, кифлички, дребни сладки, кекс, соленки, сандвичи.

* На общата трапеза помен в дома се поднася червено вино, варено пилешко или агнешко месо, варено жито, обреден хляб и други ястия, за които се знае, че са били любими на покойния. Първата хапка се слага на земята, там се отлива и първата глътка вино с думите: „Бог да прости (задължително се изрича името на покойния)”.

Тодорка НЕДЕВА

One thought on “Архангелова задушница – ден на почит към паметта на офицерите и войниците, загинали за България

  • Не знаех, че според канона не се оставя храна на гроба, защото всъщност масово това се прави. Човек винаги може да научи нещо ново. Чувала бях да сеговори за Мъжка задушница, сега разбрах, че това всъщност е Архангеловата задушница и разбрах защо се нарича така. Не знам в Търново прави ли се ритуал в памет на загиналите.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *