132 са героите от Поликраище загинали за България, в селото ги почетоха с военен ритуал

В навечерието на Мъжката задушница, когато армията и православната църква почитат паметта на загиналите за България, Поликраище отбеляза „Деня на героите“, дали живота си във войните за национално обединение. Тържеството бе посветено и на 110-годишнината от Балканската война. В ритуала участваха Почетен караул на НВУ „Васил Левски“ и Военният оркестър. За пръв път той е проведен през 1923 г., когато е открит паметникът в центъра на селото. Традицията прекъсва през 1944 г., но Денят на героите е възстановен през 2017 г. по идея на вече покойната учителка Трифонка Романова Попниколова и децата й проф. Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева. Инициативата е бе подкрепена от Кметството и читалище „Развитие 1884“.

„Прекланяме се пред паметта на всички българи, направили всичко зависещо от тях, за да я има обединена и мощна България. Трябва да помним техния завет и да го изпълняваме“, сподели проф. Георгиев, и припомни за началото, когато са издирени имената на около 130 души, някои сгрешени заради състоянието на архивите. „Най-тъжните дни са били 15, 17 и 18 октомври 1912 г., когато при Бунархисар загиват 15 души, в началото на ноември загиват 20 души при Чаталджа, 7 юни 1913 г., когато в Трънско загиват 6 души… Не искам да си представям ковчезите, в които има само дрехи, и символичните погребения, само и само да има къде да се запали свещичка. Героизмът е бил всеобщ, не само на военнослужещите, а на всички, на цялото население. Било е върховно изпитание за България. Всички са жертвали всичко в името на България. Затова веднага след края на войните се е пристъпило към изграждането на паметника в центъра на Поликраище. Средствата за него са събрани много трудно. Създаден е организационен комитет, като на общо събрание от 200 души на 13 ноември 1913 г. е избрано ръководство на комитета, начело с Васил Попиванов Удварев. По-късно той е ръкоположен за свещеник в Калтинец и на неговото място застава Цвятко Гърдев, а след това и Трифон Караилиев. Особено голямо старание са положили свещениците Никола Попгеоргиев Маринов и Иван Удварев. Събирани са в натура боб, царевица, жито и всичко, което може да се продаде, за да се съберат средствата. Въпреки всичко не са успели да съберат достатъчно, защото архитектите са искали 30 хил. лв. за направата на паметника. След дълги пазарлъци са успели да смъкнат цената на 15 500 лв. Арх. Булев от Свищов проектира паметника, изработен е от унгарския майстор Андраш. Паметникът официално е приет на 15 май 1923 г., цената му е 22 824 лв. Тържествено е открит от търновския владика Филип с освещаване от протойерей Никола  Попгеоргиев Маринов и поп Иван Удварев, които са служили на 8 ноември 1923 г. От тогава този ден се отбелязва като Ден на героите на Поликраище. С нашата майка, покойната учителка Трифонка Попниколова възстановихме празника с надеждата традицията да бъде привзета и в други селища на България. Защото трябва да помним“, сподели още проф. Георгиев. „Величието на Родината се гради върху костите на онези, които загинаха за нея. Дълбок поклон пред паметта им“, обърна се към дошлите да почетат българския героизъм кметът на Поликраище Марин Тодоранов.

Наследници на загиналите във войните жители на Поликраище получиха почетни грамоти. Бяха връчени и званията „Почетен гражданин на Поликраище“. Техни носители станаха  протойерей Антоний Димитров, доц. Владимир Попов и проф. Ради Кабаиванов. С най-високото за Поликраище почетно отличие на името на свещеник Георги Маринов Полуганов организаторите удостоиха и началника на НВУ бригаден генерал Иван Маламов. От негово име грамотата получи полк. Иван Йовков, който благодари за признателността.

Да почетат воинската слава на героите от Поликраище и Сломер дойдоха народните представители Людмила Илиева и Димитър Николов, областният управител инж. Георги Гугучков, кметът на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев, кметове на селища от областта и др., бяха получени поздравителни адреси от Министерството на отбраната, от кмета на Свищов д-р Генчо Генчев, от Българския културен център „Иван Михайлов“ в Битоля и др.