Руши се архитектурното наследство на строителя на старинно Търново – майстор Стоян Герганов

Старите къщи, които придават очарованието на Велико Търново, изчезват пред очите ни с всяка година и въпреки многото публикации по темата и воплите на гражданите сякаш сме безсилни да спрем тази разруха. Особено болезнено е, когато тези къщи оформят силуета на главната улица и са дело на Герганов. Прочутият майстор е роден преди 147 г. в Керека (тогава община В. Търново), а негово дело са над 80 сгради в общинския център. Само за 10 години две от сградите, строени от най-големия строител на старата столица – Стоян Герганов, също ги сполетя тази съдба. Става дума за къщата на ул. „Велчо Джамджията” 19 западно от пространството с паметника на Никола Пиколо. От години на мястото й зее грозна дупка, а теренът е обявен за продан.

По данни от архивите тя е принадлежала на търговеца Илия Калпакчиев и е построена за него през 1891 г. Къщата заедно със съседната сграда са били едно цяло, разделена впоследствие между роднини за две фамилии. Едната вече я няма, а за другата има заповед на кмета за демонтаж, но това ще стане, след като бъдат изготвени и одобрени от НИНКН проектите за нейното възстановяване. Комисия още преди години се е произнесла, че състоянието на къщата е аварийно, сградата е опасна и тъй като е гредоред, дори има пропукани греди. Затова е забранено ползването и на партера за търговски нужди, и на жилищната част над него. Всъщност половината от къщата оцелява до 2012 г., когато е изготвен служебен проект от отдел „Култура” за фасадната реставрация на къщите в тази част на Велико Търново. По него след време се предвиждало и възстановяването на стария метален балкон, красива мода, привнесена от Европа. Арх. Донка Колева припомня и за една експозиция с оригиналните търновски балкони.

„Тогава бяхме запалили много великотърновци при ремонтните си дейности да ги запазят, защото те са украшението на града, нашите железни дантели”, коментира тя и в тази връзка разказва интересна случка. Когато директорът на РИМ – Велико Търново, Иван Църов поискал за музея парапета на къща, която била в ремонт, собственикът възразил с думите, че им е казано да пазят балконите, защото са голяма ценност. И не го дал. Традицията с балконите е продължена и в новоизградените сгради по главната улица, разбира се, в малко по-съвременен стил.

Подобно на другите къщи

на Баждарлъка, територия, създадена през 40-те години на XIX век, когато е бумът в развитието на търговията и занаятите в старата столица, и тази на Илия Калпакчиев е изпълнявала търговски функции. В долната си част освен дюкяните с едно тънко и тясно проходче се осъществявала връзката към стаите за живеене. Земетресението през 1913 г. нанася погром на доста от старите каменни постройки, наречени маази, не е пощадена и конструкцията на половината от паянтовата сграда, за която иде реч. После тя е преизградена, затова фасадата е от по-съвременен тип.

Източно от нея се е намирала къщата на д-р Берон, а паметна плоча в градинката с паметника единствено напомня за нея. Тя пък е изгоряла при пожар заедно с музейната сбирка от монети и документи, събрани от учения, преди да се даде началото на Историческия музей в читалище „Надежда”.

„В града вече има много уязвими места със сгради, които са в неугледен вид и рушащи се. Няма какво да крием, една от причините е тежката процедура по съгласуване на проектите за реставрация и адаптация с Националния институт за недвижимото културно наследство. За това, че някои къщи устояват на времето, причината е, че под част от сегашните тротоари на територията на някогашния Баждарлък отдолу били изграждани т. нар. гевгири, които да поддържат терена. Къщите, които виждаме от двете страни на ул. „Велчо Джамджията” и стария Баждарлък, са укрепвани с тази специална система на каменни сводове, които са давали възможност сградите да получат по-широка площ за застрояване и да отговарят на жилищните функции. Когато погледнем откъм реката, бреговете и изградените къщи са като висящи над урвата и поречието. Една уникална панорама за нашия град. Дано да я съхраним!”, допълва арх. Донка Колева.

А докато се одобрят проектите, като нищо и за втората половина на къщата, част от архитектурното наследство на Стоян Герганов, ще си спомняме само от снимките.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и архив на отдел „Култура”