44 години след смъртта на Янаки Манасиев картините му оживяха във В. Търново

Негови ученици се включиха в изложба по случай 90 години от рождението на художника

 

Впечатляващите платна на един от най-известните български художници оживяха във Велико Търново, макар и Янаки Манасиев да не измежду живите вече 44 години. Творбите му бяха представени в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“, а  експозицията беше допълнена от произведения на негови ученици.

Преподавалият във Велико Търново Манасиев е оставил трайна следа като художник, педагог и приятел, затова изложбата, посветена на 90 години от рождението му,  се превърна и в разказ на очевидци за неговия живот.

Експозицията беше открита от неговия близък приятел и творец Димо Генов. Той сподели, че често сънува художника и разказа за последната си среща с него в болницата, където Манасиев за пореден път казал любимата си фраза.

„Той каза: „Ех, Димо, когато си отида от гроба пак ще ви казвам „тъй, тъй, тъй“, а вие всички ще ми отговаряте „ами, ами, ами“. Оценявайки духовното, което ни е дал Янаки Манасиев, за възхитата, с която живя и твори, нека вместо „ами, ами“, да го аплодираме и да покажем, че живее в нас“, каза Димо Генов.

Изложбата носи името „Отразени светове“ и се организира от Факултета по изобразително изкуство на ВТУ и Община Велико Търново по идея на учениците на твореца.  Голяма част от представените картини бяха от къщата-музей на художника в село Божица, община Антоново. Повече обаче бяха спомените за него, които обединиха в много задушевни разговори негови студенти и приятели от 60-те и 70-те години на миналия век.

Сред тях беше и Дона Неделчева, която определи Янаки Манасиев като чудесен и изключително интересен педагог. Тя изтъкна начина му на общуване, който я пленил още от първата им среща.

„Той обичаше да общува, намесваше поезия, с часове рецитираше и всичко това променя светогледа на младия човек. Той казваше, че черното трябва да се полага чисто. Споделяше, че черна е земята само в поезията на Ботев. Примерите бяха такива, че се запомняха, беше спонтанен и открит. Винаги пристигаше с черен костюм и бяла риза и това го предаде и на учениците си.  Изложбата се получи мащабна и пълна“, сподели Дона Неделчева.

На експозицията присъства и великотърновският художник проф. Пламен Легкоступ. Той не е бил ученик на доц. Янаки Манасиев, но известният творец бил приятел с баща му. Често двамата се срещали в Клуба на дейците на културата.

„Като малък ходех с баща ми и от там го познавам. Имам и една много интересна случка. Бях ученик 6-7 клас. Понеже често се виждахме той ми каза, че търси модели и ме покани да ме рисуват студентите. Надали някой от студентите му помни, че е рисувал един млад и бледен юноша, но наистина отидох и позирах на едни къси гащета на карета.“, разказа проф. Легкоступ и определи художника като един от стожерите на българската живопис. Проф. Легкоступ изтъкна картината му „Епилог“, която е рисувана 70-те години и по думите му е доста смела и иновативна за времето си.

Присъстващите бяха поздравени и от декана на Факултета по изобразително изкуство проф. Светослав Косев. Той изтъкна, че оставените следи с годините избеляват и изчезват, но не и тези на доц. Янаки Манасиев. По думите му споменът за бележития художник още е жив във Факултета по изобразително изкуство, където и до днес има наименувана на негово име факултетска галерия.

Десетки бяха посетителите на изложбата, сред които великотърновски художници, общественици и близки на починалия през 1978г. художник.

Михаил МИХАЛЕВ