Археолог доказа, че мощно земетресение е люляло Търново през XIII век

Каменни късове и до днес са вградени в оградата на храма „Св. Димитър“

 

МОЩНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ Е РАЗТЪРСИЛО ТЪРНОВО ПРЕЗ XIII ВЕК, ДОКАЗВА МАЩАБНО ПРОУЧВАНЕ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АРХЕОЛОГ ДОЦ. МИРКО РОБОВ. Той е един от малцината, които изследват особеностите на природната среда, която може да даде ясна представа за минали отдавна събития.

Горнооряховският разлом е в кръга на шестте най-силно сеизмични райони в България. Периодично се случват трусове до седма степен по скалата на Рихтер. Оказва се, че мощни земетресения са люлели старата столица и през средните векове.

Според Робов археологията е професия, която може почти точно да установи кога е имало мощно земетресение. По думите му два фактора са определящи при подобни разкрития – постройките и природната среда. Колкото по-гъсто застроено е едно селище, толкова по-сериозни са разрушенията. Като пример Мирко Робов дава последния трус на земетресението от 1913 г. Тогава 80% от сградите в Лясковец, Горна Оряховица и Велико Търново рухват.

В началните години от проучванията на манастира край църквата „Св. Димитър” във Велико Търново Мирко Робов често гледа към скалния венец на Трапезица и Гарга баир. Споделя, че си представял какво ще се случи, ако скалите се срутят към мястото на разкопките. Тогава казва за размишленията на майка си, която по онова време е ръководител на разкопките. Известната археоложка се сеща за нещо много важно. Още в началото на 70-те години, когато проучвала църквата „Св. Димитър”, установила, че всички стени са паднали на юг, каквато е и посоката на надвисналите скали. Всъщност огромни скални късове и до днес стоят вградени в автентичния зид.

РАЗКАЗЪТ Й ЗАИНТРИГУВАЛ МИРКО РОБОВ, КОЙТО ЗАПОЧНАЛ ОБСТОЙНО ДА ИЗСЛЕДВА РАЗРУШЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА РАЗКОПКИТЕ. Запознава се с документации и публикации, свързани с археологически открития за Велико Търново по време на Средновековието. Установява, че църква номер 14 при Балдуиновата кула е рухнала през 60-те години на XIII век, когато е паднала и църквата „Св. Димитър”. Точното време е определено по намерените и на двете места монети, които са сечени от цар Константин Асен. Нещо повече, църквата край Балдуиновата кула е възстановена по всички правила на антисеизмичното строителство – оребрена е конструкцията, поставена е фундаментна плоча за устойчивост, скъсен е планът.

След това Мирко Робов се запознава с проучванията на Въло Вълов в църквата „Св. 40 мъченици”. Там е записано, че светата обител е била сериозно ремонтирана именно през 60-те години на XIII век. Също така е посочено, че е имало врата в северната част, която обаче е била напълно разрушена. Подобни сведения за сериозни щети има и в документацията за Болярския комплекс, който се намира северно от двореца. Църквата там също рухва в средата на века, твърди Мирко Робов. По думите му цели архитектурни елементи са се сринали в посока юг. Археологът сам открива до църква номер 14 на Трапезица цели скални късове, които са се откъснали и са паднали до крепостната стена. Камъните са затиснали железарски работилници и ями с отпадъчна продукция. Също там са открити и монети от времето на Константин Асен. Същите данни намира и при проучването на крепостта Ряховец край Горна Оряховица.

ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ РУХВА И КРЕПОСТ КРАЙ КИЛИФАРЕВО, КЪДЕТО ПО-КЪСНО Е ПОСТРОЕН ИЗВЕСТНИЯТ МАНАСТИР И ШКОЛАТА НА ТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ. Целият район около Велико Търново е с поразена природна среда и застройка, твърди Мирко Робов, което по думите му е доказателство, че мощно земетресение от VII степен по Рихтер е донесло много беди на столицата по онова време.

Самият Мирко Робов има фобия от земетресения, защото е пряк свидетел на вранчанското от пролетта на 1976г . Трусът го заварва на осмия етаж в панелен блок на „Младост 2”. Тогава бил в банята и разказва, че всичко се клатело и скърцало, а панелката заплашвала всеки момент да рухне.

Михаил МИХАЛЕВ