Наско Дългия е живата история на таксиджиите във Велико Търново

Наско Дългия, или Анастас Овчаров, го знаят всички търновци, особено от по-старите поколения. Високият му ръст, не прекомерен, му лепва прякора, притежаваше и собствен автосервиз. Не с това обаче се е прочул още преди десетилетия. Заради страстта си към луксозни автомобили съвсем млад той си купува и докарва в болярския град първия ЗИМ, предхождащ появата на „Чайка”-та, години по-късно негов е и първият съвременен западен автомобил в старата столица – „Ситроен”. Но преди всичко

 

НАСКО Е ЖИВАТА ИСТОРИЯ НА ТАКСИМЕТРОВАТА СЛУЖБА В ГРАДА

 

Роден е във Велико Търново на 3 април 1944 г. Гордее се със стария си род, чието начало е отпреди 300 години, а в книга са записани всички с рождената си дата и кога са починали. Живее в хубава къща в Асенова махала, откъдето за него започва градът. Това му дава самочувствие, което не е безпочвено.

Започнал да се занимава с автомобили през 1961 г. в един сервиз. Помни годината, защото тогава Гагарин излетял в Космоса. След войниклъка в Стара Загора постъпил на работа в таксиметровата служба във Велико Търново през 1964 г., където навъртял стаж общо 25 години. Тя се намирала на площадчето преди Летния театър, на мястото на бившия телевизионен сервиз срещу „Мототехника Христов”, която също е в историята. Там била пиацата, а първите търновски таксита били само осем. Дневна тарифа – 12 стотинки на километър, нощна – 16 стотинки. За онова време такситата излизали евтино на хората, които си позволявали да ги наемат до морето. Но не „простосмъртните” търновци са били негови редовни клиенти.

 

НАСКО ДЪЛГИЯ БИЛ ШОФЬОР НА ЕЛИТА

 

Не иска да звучи претенциозно, но съдбата му отредила не само да вози първите в града, но през таксито му, доста по-различно и специално, са минали без изключения всички известни личности, посещавали Велико Търново от средата на 60-те до края на 80-те години. Управлявал волга със специален номер и без обозначителната табелка „такси”, което вече било показателно. Имала таксиметров апарат, но скрит. Както и полицейска антена на задния калник. Това му осигурявало редица привилегии на пътя. За делегации на окръжно ниво, когато трябвало да има на разположение по-представителна кола, Наско бил на линия. Само неговото такси спяло в собствения му гараж. И докато таксиметровите шофьори си сменяли колите, неговата не я пипал никой.

Списъкът с клиентите му е дълъг, имената впечатляващи, а спомените от общуването с тях са все още ярки. Стане ли дума да се карат певци или артисти, той е първият шофьор, за който се сещали. Понеже всичко минавало през „Концертна дирекция”, а там го знаели, отдалеч го предупреждавали да си знае кога и кой ще има концерт. За да се обади в предприятието да не го търсят и планират за друго място.

Лили Иванова, Георги Парцалев, многократно Стоянка Мутафова и Нейчо Попов, както и Георги Калоянчев са само част от великите личности, които е разкарвал с таксито си. 4 дни возил Станислав Микулски – легендарния капитан Клос от култовия филм „Залог, по-голям от живота”. Артистът бил на посещение в Търново, когато всички българи били луднали по сериала. Настанили звездата в хотел „Етър”, а Наско бил прикрепен към него хем да го вози, хем да го охранява от тълпата почитатели. През 1981 г. возил Прешъс Уилсън от „Иръпшън”. Франк Фариан, импресариото на другата велика група – „Бони М”, също се е возил в колата му. Две седмици бил личният шофьор на Невена Коканова по време на снимките на „Горски хора” на Еленското ханче. Наско също се изявил като статист – зрител в съдебната зала, без реплики, но на снимките в Пловдив. „Две седмици снимаха тука, две седмици сме пили заедно с целия екип. Бяха отседнали в Интера, тогава директор беше моят приятел Кольо Дамянов. Той също участва във филма с кратки реплики. Осъмвахме във фоайето – приказки, шеги, закачки. Оттук ни харесаха като компания. И тъй като втората част – съдебния процес, се снима в Пловдив, грабнаха ни всички приятели, които бяхме. И… хайде там. Натоварихме се в две таксиметрови коли, казаха да включим апаратите. Аз карах едната. В Пловдив ни настаниха в „Тримонциум” за сметка на продукцията. Стояхме три дена, ама беше живот… Накрая ни дадоха и хонорари. От всички таксита, имаше ли известна личност, търсеха само мен. Защото колата ми беше най-хубава и най-нова”, припомня си златните години Наско.

За разлика от другите таксита, Наско си имал собствени клиенти. Работел с предприятия и институции, защото знаели, че каквото чуе в колата, си остава там. „Общо взето през кариерата си съм возил все големци. Бях късметлия, защото целия си живот може да се каже съм го изкарал на ръба на бръснача, но никога не съм падал нито отляво, нито отдясно. Все съм се справял с всички възможни промени. Лошото беше, че хората по улиците не ми махаха да спра, защото не си личеше да съм такси”, обяснява той.

През 1983/84 г. такситата във Велико Търново вече стигнали до 160. Наско напуснал службата, която вече се помещавала в пътническия ДАП, през 1989 г. и започнал като шофьор на микробус в Интерхотела. С препоръки. В Интера изкарал 15-ина години – един супердинамичен живот, като на всичкото отгоре едновременно се явявал и шофьор на директора Йордан Андреев. Напуснал през 1994 г., когато хотелът станал собственост на Илия Павлов. „Дилемата беше или всички, които работеха в хотела да станат и да се кланят, или да напуснат. Но хората от неговия калибър вече ги няма по обясними причини.” Оттогава до пенсионирането си Наско Дългия беше в частния бизнес. Имаше автосервиз, за тънките работи по автомобилите.

 

ПРИ НАСКО – КОЛА ДА СИ

За колите си, все луксозни, Наско полагал най-големите грижи и ги пазел като зеницата на очите си, като през цялото време има слабост към специалните номера. Личните му коли били с номер 0101, който пренасял на всяка следваща, която купел. Навремето законът го позволявал. С първата си кола – „ЗИМ“, съветско производство и бивш правителствен автомобил с много екстри, се снабдил през 1965 г. Първо работил с нея като такси в Търново, после я купил на търг за 3800 лева. Карал я 10 години, а след това си купил волга, корекомска, пак със същия номер 0101. Продал волгата и си купил ситроен, някъде в средата на 70-те. Целият град се извървял да я види, защото била първата западна частна кола в Търново. След ситроен-а минал на BMW. И сега е с тази марка. Последното си BMW кара от 2004 г. и номерът е отново специален – 7777.

Наско Дългия е първият, който докарал автомобил „Чайка” във Велико Търново през 80-те години. Не за себе си, а за да я има в града, тъй като в началото въобще не се знаело на кой комитет или предприятие ще я прехвърлят. Важното за любителя на луксозни автомобили било чайката, която от София дарявали безвъзмездно, да не я вземе някой друг окръг.

През 2019 г. той събра погледите на великотърновци с луксозна американска лимузина „Линкълн Континентал Марк IV”, произведена през 1976 г., на която поръча отново специален номер – НАСКО. В колата както седалките, така и вратите са тапицирани с червен плюш, вътре е просторно и комфортно. Според облицовката на интериора моделът е тип „Версай“, сътворен от Гучи. Лимузината е дълга почти 6 метра, затова собственикът й постоянно преценява къде да ходи с нея, за да може да я паркира.

„Карам си колата за удоволствие. Може едно кафе да ми излезе 50 лева, защото гори 20 на сто и не е правена за икономии, но си го позволявам”, споделя Наско. Все още не е напускал с нея пределите на града, за дълги пътешествия ползва друга кола.

От няколко години Наско Дългия е затворил официално автосервиза, пенсионер е и продължава да се радва на живота.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив

6 thoughts on “Наско Дългия е живата история на таксиджиите във Велико Търново

  • 16.11.2022 в 9:59
    Permalink

    Интересно че е спрял работа през 89та явно куфарчето е тежало доста

    Отговор
  • 16.11.2022 в 11:35
    Permalink

    Интересна тема разказана от некадърна журналистка с беден речник подражаваща на клюкарски вестници.

    Отговор
  • 16.11.2022 в 12:35
    Permalink

    При разход 20л/100км, едно кафе да излезе 50лв какво ще рече – пие го в Плевен ли?

    Отговор
  • 16.11.2022 в 20:41
    Permalink

    Само не разбрах,тоя бакшиш с визия на подполковник отДС,откъде е взел толкова долари че да си купи волга от корекома през 1975

    Отговор
    • 17.11.2022 в 12:15
      Permalink

      Като возиш „отговорни“ другари и паркираш пред Интерхотела, сигурно се намират и долари. Иначе на стари години може да е подполковник, но в Ситроена си прилича на бакшиш-бараба.

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *