Вестник Борба – областен всекидневник, Велико Търново

Вестник Борба – областен всекидневник

Д-р Валя Мичорова: „Прилагането на кардиобъбречнометаболитна стратегия е новият подход в лечението на диабет“

Час при доктора

„Час при доктора“ е рубрика на „Борба“, в която ще ви срещаме със специалисти от различни области на медицината. В тематичната страница ще научавате както регионални, така и световни здравни новини, тенденции в здравеопазването и технологиите, съвети за здраве и профилактика и мн. др. Имате възможност да задавате конкретни въпроси, които ще бъдат отправени към медици от съответната област, и техните отговори ще бъдат публикувани. Запитвания, предложения и идеи може да изпращате на имейл [email protected]


Тази седмица читателският интерес е насочен към диабета. Пожелахте да ви срещнем с ендокринолог, който да сподели новости в лечението на захарната болест. Получихме запитвания дали диагностицираните могат да водят нормален начин на живот и на какво хранително меню би било полезно да заложат. Голяма част от въпросите, които ни изпратихте, касаеха превенция на болестта и рисковете за диабетици от ваксиниране срещу коронавирус и грип.


Д-р Валя Мичорова: „Прилагането на кардиобъбречнометаболитна стратегия е новият подход в лечението на диабет“

 

ВСЕКИ ДЕВЕТИ У НАС СТРАДА ОТ ЗАХАРНА БОЛЕСТ. ТОВА ЗАЯВИ Д-Р ВАЛЯ МИЧОРОВА, която е сред доказаните дългогодишни ендокринолози в региона. Специалистката се позова на последните родни проучвания, сочещи, че регистрираните болни от диабет в България в момента са 500 000 души. Изтъкна, че по данни на Международната диабетна асоциация в света вече живеят 415 млн. с диабет, което се равнява на 8,8 процента от населението на Земята.

„Очаква се до 15 години броят на диабетиците в България да достигне между 800 000 – 1 млн. Не бива да се подценява и фактът, че има и скрита заболеваемост при около 200 000 лица. Трябва активно да се търси заболяването и конкретно преддиабетното състояние. Много е важно да се реагира навреме и да се следи за рисковите фактори. Например, ако обиколката на талията на една жена е над 80 см, а на мъж – над 94 см, трябва да се изследва кръвната захар“, посочи д-р Мичорова.

Същото важи и за хората с хипертония, повишени нива на липиди, холестерол и триглицериди. Скринингът непременно трябва да се направи, ако човекът не е достатъчно физически активен, превишава 40-годишна възраст, има наследствена обремененост, прекалява с консумацията на алкохол и пуши цигари. Депресията също е сред рисковите фактори.

„Броят на диабетиците расте, защото това е едно сложно метаболитно заболяване с много здравно-социални последици. 10 процента от хората страдат от I тип диабет, при който се налага лечение с инсулин, и тогава са явни симптомите – пациентите имат жажда, уринират често, отслабват на килограми, отпаднали са, изморени. При II тип диабет дълго време може да отсъстват симптомите и да няма оплаквания, а по изследвания да се потвърди диагнозата и да се докажат усложнения. Апелът ми е всички, които имат хронични придружаващи заболявания, затлъстяване, водят заседнал начин на живот, да си изследват кръвната захар“, заяви специалистката.

По думите й в съвременния свят медицината напредва и вече има много модерни препарати за лечението на диабета. Те обаче влияят ползотворно и на сърцето, метаболизма и бъбреците. Това е т.нар. кардиобъбречнометаболитна стратегия.

„Навремето се прилагаше глюкоцентричен подход – кръвната захар да е в определени граници. Сега не лекуваме само кръвната захар, но и правим нужното пациентът да има нормално кръвно налягане, бъбречна функция и контрол над телесното ниво. Атакуваме всички отклонения от нормалния статус. Правим го, защото диабетът носи сериозни здравни усложнения. Диабетиците боледуват два-три пъти повече от инфаркти и инсулти. По-често е сърдечната недостатъчност и коронарната болест при тях. По-тежки са бъбречните усложнения, ретинопатията – очните проблеми. 2/3 от глобалната слепота се дължи на диабет“, отчете д-р Мичорова.

Тя уточни още, че диабетиците имат проблем с периферните артерии, по-често страдат от злокачествени заболявания и депресия, имат сексуални смущения, заболяват венците им. Затова е нужна превенция – поддържане на здравословно тегло, физическа активност – поне 30 минути ходене пеш на ден, и избягване на вредни храни.

„Препоръчва се средиземноморски тип диета. Да не приемат бяла захар. Диабетиците не могат да хапват нито мед, нито шоколадови бонбони, но може да консумират плодове. Плодовата захар е полезна. Нормата е до 400 г плодове на ден, защото фруктозата отново се превръща в глюкоза, но по-бавно и безвредно покачва кръвната захар. Не бива да консумират сушени плодове. Могат да използват подсладител стевия“, обясни ендокринологът.

Съветва да приемат зеленчуци без ограничения, да избягват меса с високо съдържание на мазнини и никакви пържени храни. Най-удачно би било веднъж на ден да се хранят с месо – пилешко, телешко, риба, заешко, пуешко, дивечово. По отношение на млечни храни – до 300 мл дневно, но с по-нисък процент на масленост. Не бива да избягват сложните въглехидрати като ориз, картофи и хляб, но по един от тях в хранене.

„Срещата с ендокринолог трябва да става поне веднъж годишно. Когато диабетикът се грижи добре за здравето си и прилага добро лечение, усложненията настъпват по-късно или не настъпват. По принцип диабетът от I тип съкращава живота с 15 години, а от втори тип – с 5 до 10 години. Но ако е открит навреме и лекуван по новите правила, този човек може да живее колкото здравите“, увери специалистката.

Д-р Мичорова сподели, че по време на последния конгрес, който посетила, било обсъдено задължителното ваксиниране срещу коронавирус, грип и хепатит на диабетици в САЩ. Смята, че това е добра практика, която следва да се пренесе и у нас.

„Страдащите от захарна болест са рискови пациенти. Те преживяват много по-тежко всяка инфекция. Съдовете при диабетиците са раними и има по-голям риск от образуване на тромби“, допълни тя.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *