Адрес: На село! Церова кория – селото със 120 работни места, собствено знаме, герб и видеонаблюдение

В местната църква пазят султански ферман от 1835 г., с който се разрешава възстановяването на храма

 

ВСЯКА ШЕПА ЗЕМЯ В ЦЕРОВА КОРИЯ Е НАПОЕНА С ИСТОРИЯ, ТРАДИЦИИ И НОСИ ДУХА НА БЪЛГАРЩИНАТА. Още на влизане в селото величествено поздравяват за добре дошли две оръдия, които символично напомнят на пристигащите, че тук живеят смели и борбени хора. И след като се поокопити човек от необичайното приветствие, погледът му веднага бива привлечен от 14-метровата камбанария на местната църква „Свети Йоан Предтеча“. Навсякъде цари спокойствие, усеща се, че жителите живеят в хармония и изпитват топли чувства един към друг. Няма скитащи бездомни кучета, по земята не може да се види дори един изхвърлен фас, а обновената инфраструктура изненадва всички, които не са тукашни и са свикнали в малките населени места да се виждат разбити и неасфалтирани улици. Една от големите гордости на Церова кория е собственият герб, който е създаден през 2018 г. Знамето с него гордо се вее на пилон в центъра на селото и пресъздава няколко символа от историята му. Най-отдолу са две саби, едно от старите имена на селото – Радомиръ, следват крепостни стени, лилав грозд и житен клас. Всичко това е върху зелен фон, символизиращ борбата за освобождение от турско робство.

Камбанарията на църквата

Историята на Церова кория започва още от времето на траките. Разраства се на запад в периода на римско владичество, а най-голям тласък за развитие и разширение получава през Второто българско царство. Според историческите сведения в селото е имало войска, която заедно с местните хора героично брани Търново от османските завоеватели. Дали заради сраженията и пропитата с кръв земя на прадедите, тук всички са на мнение, че е обща отговорност да се съхрани и поддържа облика на селото.

Кметът Христо Кунчев

По презумпция главна роля в тази мисия има кметът. Начело на Церова кория вече четири мандата е бившият офицер и полицай Христо Кунчев. Както се казва обаче – бивш униформен няма, та и в този случай той не губи форма и освен че влага цялата си душа за просперитета на селото, се грижи и за реда. В кабинета му е ситуирано излъчването на камерите за видеонаблюдение, обхващащи пет локации в населеното място. Когато се налага разследване, записите винаги влязат в употреба и помагат за разкриване на истината.

„Церова кория има около 460 души население по настоящ адрес и 370 по постоянен. Селото е с над 120 работни места – в Държавната психиатрична болница, социалните заведения, Центъра за работа с деца и младежи. Имаме действащо училище и детска градина – водят се средищни и защитени. Успяхме да ги запазим благодарение на Закона за образованието. Имаме смесени класове, защото все пак децата са малко. Разчитаме на шестима учители. В детската градина са две учителки, помощник-възпитател и готвач“, заяви Кунчев.

Управникът е горд, че Церова кория е най-социалното село в България, защото в него функционират множество заведения за хора с интелектуални затруднения и психични разстройства, а през декември предстои откриването на още две къщички за хора с увреждания.

ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ИМА ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО. В селото все по-често се заселват млади семейства, а всеки уикенд идват хора от различни краища на региона и страната за оглед на имоти. Къщи за продан почти не са останали, но интересът не стихва. Новите имоти вървят по 70 000 евро, а най-евтиният вариант е 30 000 лв. за стара постройка, която се нуждае от основен ремонт.

Местните споделят, че е напълно нормално да има интерес към Церова кория, защото там са налице множество екстри – интернет, телевизия, покритие на телефоните, спокойствие, чист въздух, асфалтирани улици, два хранителни магазина, кръчма. Автобусната спирка пък е по-модерна от тези в градовете и на разположение на хората са 7 автобуса до Велико Търново и 3 до Горна Оряховица. В селото има джипи, зъболекар и двама фелдшери, които дават дежурства.

Младите майки са най-щастливи от обновената детска площадка в центъра, а тийнейджърите – от новоизградената стрийт фитнес площадка. През септември пък пространството около паметника на Димитър Стоянов се сдобило с нови плочки, а монументът бил почистен пясъкоструйка.

Вътрешността на храма

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ЙОАН ПРЕДТЕЧА“ Е ПРЕМИНАЛА ОБНОВЯВАНЕ В РАМКИТЕ НА ЧЕТИРИ СПЕЧЕЛЕНИ ПРОЕКТА по линия на дирекцията по вероизповеданията. Благодарение на ремонтите, днес тя е изключително приветлива и може да служи за образец. Към нея е изграден музей с храмови реликви и портрети на старите местни жители, дарявали пари за изграждането на църквата и положили труд за построяването й. Църквата е местен паметник на културата и е възстановена през 1835 г. след опожаряване от турците. Това се случило чрез специално разрешение от Цариград, изпратено до валията. Делегация от селото отива и моли султана за реставриране на църквата и той дава благоволението си с ферман. Копие от този безценен документ и до днес се съхранява във въпросния музей на „Свети Йоан Предтеча“.

Отлично поддържаната инфраструктура

Голямо внимание заслужава и другият ключов фактор за развитието и облика на всяка село – местното читалище. То носи името „Развитие – 1883“ и впечатлява с обновени зали, декори, дограма, завеси и т.н. В него има седем форми на дейност, който засищат културния глад на населението. Функционират детска и възрастна група за танци, хор за обработен фолклор, група за обичаи, клуб по изобразително изкуство, театър за деца и за възрастни.

Списък с дарителите за изграждане на църквата

Всяка първа събота след Петровден пък селото домакинства Националния фолклорен фестивал „Шарено пиле петровско“. Тогава се прави голяма сцена в зоната за отдих зад площадката в центъра и стотици участници от цялата страна демонстрират таланти. Събитието не е на състезателен принцип, а има за цел да популяризира родния фолклор. До момента най-малкият участник в проявата бил на 4 години, а най-възрастният – 90-годишен.

Копие от султанския ферман за възстановяване на църквата

Сборът на Церова кория се празнува на 20 януари, когато се отбелязва Ивановден по старому. В миналото са правени опити събитието да се премести през есента, но местните реагирали с брожение. Държат да се запази традицията, тъй като произхожда от миналото, когато болшинството от жителите работели като градинари в чужбина. През зимния период те се завръщали при семействата си, а постоянно пребиваващите ги посрещали със заклани прасета и пищни трапези.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *