Съседните области изпреварват В. Търново в развитието си

Регионът ни опашкар по повечето показатели и с най-високи данъци

Въпреки високия потенциал, история и традиции Великотърновска област, противно на очакванията и местния патриотизъм, не доминира изцяло над нито един от съседните ни региони по развитие. Даже напротив – те ни изпреварват, сочат актуални данни и анализи от доклада на Института по пазарна икономика „Регионални профили“. Единствено по отношение на икономическата активност нашата област е белязала голям напредък през последната година и е на трето място по висока заетост сред трудоспособното население, с ниска безработица и високо образователно равнище на работната сила. На първо място по тези показатели е столицата, а на второ – Варна. Предизвикателство пред пазара на труда в област Велико Търново обаче остава общото застаряване на населението, показват анализите на специалистите от ИПИ. Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15-19 години към това на 60-64 години е 64,6% (при 69,4% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да се оттеглят от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 65 младежи, на които им предстои да се влеят в него.

СЪСЕДНАТА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ГАБРОВСКА ОБЛАСТ ПО ЗАПЛАТИ И СТАНДАРТ НА ЖИВОТ Е ДРЪПНАЛА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ Е НА ВТОРО МЯСТО ПО ТЕЗИ КРИТЕРИИ В СТРАНАТА СЛЕД СТОЛИЦАТА. Това е и областта с най-ниско ниво на бедност. За разлика от нея, делът на населението във Великотърновска област, живеещо с материални лишения, нараства леко и се запазва значително над средното ниво – 25,5% в областта при 19,4% в страната. Населението, живеещо под националната линия на бедност, е над средното – 22,5% при 22,1% в страната.

Брутният вътрешен продукт в област Велико Търново нараства по-бързо от средния за страната спрямо населението, но размерът му остава по-нисък – 11,5 хил. лв. на човек при 17,3 хил. лв. на човек в страната. При заплатите и доходите ситуацията е подобна – сравнително висок ръст и относително ниско ниво. През 2020 г. средната годишна брутна заплата нараства с 12% (при 10% в страната) и достига 13 хил. лв. (при 16,7 хил. лв. в страната). Русе пък ни бие в най-силния за нас показател – култура. Дунавският град е на трето място заради многото посещения на кина, театри, музеи и библиотеки.

ПЛЕВЕН Е НА ПЪРВО МЯСТО ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. ПОКАЗАТЕЛИТЕ СА ВИСОКИЯТ БРОЙ ЛЕКАРИ НА ЧОВЕК ОТ НАСЕЛЕНИЕТО. Там има и голяма леглова база в болниците, а и броят на преминалите през болнично лечение е много висок, което се дължи главно на наличието на университетска болница. В сравнение с нея Великотърновска област е на средно ниво, малко над незадоволителното. Делът на здравноосигурените лица в областта нараства, но остава сред най-ниските в страната (85,3% при 88,7% в страната) през 2021 година. Броят на общопрактикуващите лекари е близък, макар и по-нисък от средните стойности в страната, но този на лекарите специалисти е значително по-малък.

В общото представяне на Великотърновска област анализите още сочат, че инвестиционната и бизнес активност в нея са незадоволителни и има отлив на инвестиции. Преките чуждестранни инвестиции са се свили с над 1/4 – до 401 евро. Не сме добре и с инфраструктурата. Като своеобразен център на Северна България област Велико Търново се отличава с висока гъстота на пътната и железопътната мрежа. В същото време обаче делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа е нисък (16,3% при 18,5% в страната през 2021 година).

ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ УСРЕДНЕНИЯТ РАЗМЕР В ОБЩИНИТЕ ОТ ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОСТАВА ВИСОК И ПРЕЗ 2022 ГОДИНА. С най-голяма разлика е размерът на данъка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица (2,45‰ при 2,06‰ в страната) и при прехвърлянето на собственост (2,90% при 2,75% в страната). Сравнително високи остават и данъците върху превозните средства и върху търговията на дребно. Относително нисък е само данъкът върху таксиметровия превоз.

Ана РАЙКОВСКА