Знакови преподаватели на ВТУ: С търпение и любов проф. Мария Илиева е изучила хиляди студенти на българска граматика

За 38 години като преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” Мария Илиева, или Маша, както свойски я наричат студентите, е изучила на граматика хиляди млади хора, разкривайки им цялото богатство на българския език. И това тя прави с такт, търпение и много любов. Те пък й отвръщат със същото. Малко са като нея, които успяват да станат приятели със студентите, да ги предразположат, без да се нарушава дистанцията и дължимото уважение към нейната позиция. Според Маша това се е получило напълно естествено: „Аз съм трето или четвърто поколение педагог в семейството и сигурно имам някакви предадени заложби“.

Мария Илиева е родена на 20 март 1962 г., в края на зодия Риби, на прехода със зодия Овен, което означава, че рогцата й са поникнали и е блага, когато човек не я ядосва. Нейният край е красивият Тетевенски Балкан, където майка й била дълги години начална учителка. Завършила гимназията в Тетевен със златен медал в паралелка с разширено изучаване на френски език. Кандидатствала във ВТУ и той бил първият и единственият й избор за висше учебно заведение. Не съжалява за решението си, защото уютът, който Велико Търново предлага на студентите, не може да се намери никъде в страната. Тогава Маша усилено изучавала езици, затова първото й желание било руска филология, а българска филология – второ, като през цялото време си мислела, че след дипломирането ще бъде учителка. За нейно щастие, бих добавила и за това на студентите, а и за науката на изпита по руски език не се представила толкова добре и така била решена съдбата й.

През 1984 г. Мария Илиева завършва родната алма-матер, точно тогава преподаватели от катедра „Български език” заминават като лектори и се освобождава място. Кандидатствала, приели я и на рождения й ден през 1985 г. влязла като преподавател в първия си час. Благодарна е на колегите от голямата катедра, които са я поели и са приели с ентусиазъм появата на млад човек.

В Полша на Деня на българската култура – 2014 г.

Освен езикова култура още в началото Мария Илиева води упражнения по морфология и фонетика. Благодарна е на тогавашните си колеги доц. Любка Стоичкова, доц. Анелия Петкова – млад асистент в онези години, проф. Кирил Цанков, които много й помогнали и педагогически, и психологически да се ориентира в обстановката. „Ние бяхме такова поколение, на което му се наложи да мине през всички предмети и дисциплини в курса по съвременен български език. Преподавала съм фонетика, морфология, лексикология, синтаксис, стилистика, дори история на книжовния език, макар за много кратко. Това беше колкото трудно, толкова и полезно за развитието ми и ми помогна да избера най-интересното за мен. Сега тези, които идват като готови доктори при нас, като че ли са лишени от този избор. А това си е школа, имахме много часове, а подготовката за тях изискваше доста усилия. Но пък резултатите бяха явни”, разказва Мария Илиева, която от 2019 г. е вече ръководител на катедрата „Съвременен български език”.

 

ПРЕЗ 2005 Г. ЖИВОТЪТ Й ТРЪГВА В ДРУГА ПОСОКА

С дъщеря си Белослава пред Миланската катедрала – 2022 г.

Маша получава възможността да стане майка и осиновява прекрасната Белослава. През същата година става и доцент. Дъщеря й вече е на почти 18 години и се шегува, че това й позволило да си довърши професурата. Така че от миналата година Мария Илиева е професор с монографията „Българинът в своя езиков свят”. „Това дете беше най-големият подарък на съдбата и осмисли по друг начин живота ми. Научните успехи са едно на ръка, но човек е пълноценен, когато си има и личното щастие”, коментира щастливата майка.

Мария Илиева като млада асистентка.

Още от асистентските си години проф. Мария Илиева има интерес към преподаването на български език като чужд. През 2012 г. този интерес я отвежда в Краков като лектор в Ягелонския университет. „Аз съм член на екипа на стартиралата тази година национална програма „Българистика”, в която се включват петте държавни университета, а водещ на проекта е Институтът за български език. Комуникираме и с българските училища в чужбина. Не бива да пропускаме, че във ВТУ имаме магистърска програма „Преподаване на български език като втори чужд”, на която сме ръководители с проф. Ценка Иванова. Иначе в Полша беше и трудно, и прекрасно. Белослава пък влезе в първи клас на полското училище, без да знае грам полски, но до Нова година не само че го говореше добре, но и премина първи кръг на състезанието по този език”, спомня си с усмивка Мария Илиева. Цяла Полша не успяла да разгледа, но стигнала до едно много странно място, наречено Хел – тясна пясъчна ивица, която се оказала военна зона и се намира на полуостров северно от Гданск. Никой не я арестувал, защото била свободна за посещение, но пък Маша е пътувала от Варшава до Краков в самолет, охраняван от войник с автомат.

На тържественото събрание за Деня на будителите – 2022 г. Новият професор на ВТУ Мария Илиева получава грамотата MAXIMA CUM LAUDE.

Преподавателката във ВТУ е била в много европейски страни, но колкото и да е странно, не е обиколила Балканите и това й стои като задача, която все не изпълнява. Изключение е Гърция, където посрещнала Новата 2016 година с приятелска компания в маслинова ферма. От самата Гърция обаче нищо не видяла. И била много изненадана, че гърците не могат да танцуват нашето сиртаки.

Мария Илиева винаги посреща живота с усмивка, защото смята, че ако човек не му се усмихне, и той няма да му отвърне със същото.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *