Знакови преподаватели на ВТУ: С търпение и любов проф. Мария Илиева е изучила хиляди студенти на българска граматика

За 38 години като преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” Мария Илиева, или Маша, както свойски я наричат студентите, е изучила на граматика хиляди млади хора, разкривайки им цялото богатство на българския език. И това тя прави с такт, търпение и много любов. Те пък й отвръщат със същото. Малко са като нея, които успяват да станат приятели със студентите, да ги предразположат, без да се нарушава дистанцията и дължимото уважение към нейната позиция. Според Маша това се е получило напълно естествено: „Аз съм трето или четвърто поколение педагог в семейството и сигурно имам някакви предадени заложби“.

Мария Илиева е родена на 20 март 1962 г., в края на зодия Риби, на прехода със зодия Овен, което означава, че рогцата й са поникнали и е блага, когато човек не я ядосва. Нейният край е красивият Тетевенски Балкан, където майка й била дълги години начална учителка. Завършила гимназията в Тетевен със златен медал в паралелка с разширено изучаване на френски език. Кандидатствала във ВТУ и той бил първият и единственият й избор за висше учебно заведение. Не съжалява за решението си, защото уютът, който Велико Търново предлага на студентите, не може да се намери никъде в страната. Тогава Маша усилено изучавала езици, затова първото й желание било руска филология, а българска филология – второ, като през цялото време си мислела, че след дипломирането ще бъде учителка. За нейно щастие, бих добавила и за това на студентите, а и за науката на изпита по руски език не се представила толкова добре и така била решена съдбата й.

През 1984 г. Мария Илиева завършва родната алма-матер, точно тогава преподаватели от катедра „Български език” заминават като лектори и се освобождава място. Кандидатствала, приели я и на рождения й ден през 1985 г. влязла като преподавател в първия си час. Благодарна е на колегите от голямата катедра, които са я поели и са приели с ентусиазъм появата на млад човек.

Освен езикова култура още в началото Мария Илиева води упражнения по морфология и фонетика. Благодарна е на тогавашните си колеги доц. Любка Стоичкова, доц. Анелия Петкова – млад асистент в онези години, проф. Кирил Цанков, които много й помогнали и педагогически, и психологически да се ориентира в обстановката. „Ние бяхме такова поколение, на което му се наложи да мине през всички предмети и дисциплини в курса по съвременен български език. Преподавала съм фонетика, морфология, лексикология, синтаксис, стилистика, дори история на книжовния език, макар за много кратко. Това беше колкото трудно, толкова и полезно за развитието ми и ми помогна да избера най-интересното за мен. Сега тези, които идват като готови доктори при нас, като че ли са лишени от този избор. А това си е школа, имахме много часове, а подготовката за тях изискваше доста усилия. Но пък резултатите бяха явни”, разказва Мария Илиева, която от 2019 г. е вече ръководител на катедрата „Съвременен български език”.

 

ПРЕЗ 2005 Г. ЖИВОТЪТ Й ТРЪГВА В ДРУГА ПОСОКА

Маша получава възможността да стане майка и осиновява прекрасната Белослава. През същата година става и доцент. Дъщеря й вече е на почти 18 години и се шегува, че това й позволило да си довърши професурата. Така че от миналата година Мария Илиева е професор с монографията „Българинът в своя езиков свят”. „Това дете беше най-големият подарък на съдбата и осмисли по друг начин живота ми. Научните успехи са едно на ръка, но човек е пълноценен, когато си има и личното щастие”, коментира щастливата майка.

Още от асистентските си години проф. Мария Илиева има интерес към преподаването на български език като чужд. През 2012 г. този интерес я отвежда в Краков като лектор в Ягелонския университет. „Аз съм член на екипа на стартиралата тази година национална програма „Българистика”, в която се включват петте държавни университета, а водещ на проекта е Институтът за български език. Комуникираме и с българските училища в чужбина. Не бива да пропускаме, че във ВТУ имаме магистърска програма „Преподаване на български език като втори чужд”, на която сме ръководители с проф. Ценка Иванова. Иначе в Полша беше и трудно, и прекрасно. Белослава пък влезе в първи клас на полското училище, без да знае грам полски, но до Нова година не само че го говореше добре, но и премина първи кръг на състезанието по този език”, спомня си с усмивка Мария Илиева. Цяла Полша не успяла да разгледа, но стигнала до едно много странно място, наречено Хел – тясна пясъчна ивица, която се оказала военна зона и се намира на полуостров северно от Гданск. Никой не я арестувал, защото била свободна за посещение, но пък Маша е пътувала от Варшава до Краков в самолет, охраняван от войник с автомат.

Преподавателката във ВТУ е била в много европейски страни, но колкото и да е странно, не е обиколила Балканите и това й стои като задача, която все не изпълнява. Изключение е Гърция, където посрещнала Новата 2016 година с приятелска компания в маслинова ферма. От самата Гърция обаче нищо не видяла. И била много изненадана, че гърците не могат да танцуват нашето сиртаки.

Мария Илиева винаги посреща живота с усмивка, защото смята, че ако човек не му се усмихне, и той няма да му отвърне със същото.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив