Общество

Две наблюдателни кули е имала в миналото пожарната в Търново

Гасили огъня с бъчонки, които разливали често още по пътя

 

ДВЕ НАБЛЮДАТЕЛНИ КУЛИ Е ИМАЛА ПОЖАРНАТА В ТЪРНОВО ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО. Командата се е намирала приблизително на мястото, където днес е административната сграда на Белодробната болница и „Местни данъци и такси“. Там се е помещавала и пощата в града, а за нуждите на някогашните огнеборци е изградена и наблюдателница, разказва великотърновецът и бивш зам.-кмет Иван Панайотов. Той притежава и най-голямата колекция на снимки от Старо Търново, сред които има и картичка на пожарната.

Така е изглеждала пожарната в Търново според картичката на Иван Панайотов.

Реално сградата тогава е била извън града, защото по тогавашния гол хълм на „Картала“ минавали жици на телеграфа, а турците се страхували от тях, обяснява Иван Панайотов – Джовани.

„Има едно описание на един заслужил търновец – Тодор Янков. Той разказа какво е представлявала пожарната, а именно едни бъчонки, от които помпят вода. Като видят от кулата пожар, и тръгвали надолу по сегашната ул. „Караминков“ и докато стигнели, бъчонките се обръщали и ставало страшно“, споделя Джовани.

ВТОРАТА НАБЛЮДАТЕЛНА КУЛА Е БИЛА В КВАРТАЛ „ВАРУША“. ТАМ ОТ ВИСОКОТО СЕ Е ВИЖДАЛО НАЙ-ДОБРЕ КЪДЕ ИМА ПОЖАР. Кварталът не е бил толкова голям, колкото е днес. Къщите са били някъде до храма „Св. св. Кирил и Методий“. Оттам започвали така наречените Венкови ливади, които се простирали чак до „Картала“.

Реално по време на турското робство Търново е стигало приблизително до Старата поща, спомня си още Джовани. По думите му на мястото е имало врата, при която стояли така наречените баждари, които осъществявали пропускателен режим и на практика били нещо като предшественици на митничарите. Затова площадът е бил кръстен „Баждарлък“, а днес името му е „Велчова завера“.

Реално първата професионална пожарна в старата столица започва да се сформира през октомври 1887 г. , когато в старата столица е изпратен Светослав Бойчев. Командата е основана през 1888 г. и до 1894 г. е имала 4 старши пожарникари, 12 младши и 1 командир.

Командата разполагала с 4 действащи помпи и 3 бракувани, 10 бурета, 10 коня, 20 брадви, 10 канджи, 2 спасителни дебели въжета, 3 ръчни стълби и 1 въжена стълба.

Професионалната пожарна също се помещавала на „Караминков“, където била доразвита. Много интересен е бил девизът на пожарникарите – „Който чуждото не пази, той свое нема”. Надписът бил закачен на фасадата. Имало изградена и учебна кула, която служела както за тренировки, така и за наблюдаване.

Михаил МИХАЛЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *