Донка Копринкова – чаровната дама на хоровото изкуство, на 80 години

ДРЕБНИЧКА, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧАРОВНА И С НЕИЗМЕННАТА ЦИГАРА В РЪКА, КОГАТО НЕ ДИРИЖИРА, ДОНКА КОПРИНКОВА ОТБЕЛЯЗВА 80-ИЯ СИ РОЖДЕН ДЕН с още един празник. Вече 55 години тя е начело на хор „Славянско единство” към НЧ „Напредък – 1869”, донесъл толкова много слава на Горна Оряховица и България. Това творческо дълголетие е и причината нейната лична биография да се преплита с историята на хора повече от половин век.

Завършва „Теоретичния отдел” на Музикалната академия през 1965 г., специализира и дирижиране, първият й професор бил Димитър Русков. Най-голямата заслуга за оформянето й като диригент обаче има големият Васил Арнаудов.

След дипломирането имала право на избор и за изненада на комисията по разпределението решила да се върне в Горна Оряховица. Настоятелни били и родителите й, тъй като се била стопила от учене и тежала 44 кг. Пожелала да ръководи хор, при което от „Белия дом” я попитали дали може да се справи. „Явно не съм вдъхвала доверие с крехката си фигура”, казва със смях Донка Копринкова. Това обаче била мечтата й, която се изпълнила, и е благодарна на съдбата. И така, след като поработила в Окръжния съвет за култура във Велико Търново и като преподавател по цигулка в Музикалната школа в Горна Оряховица, през 1972 г. става щатен диригент на хор „Славянско единство” и окончателно се установява в града. Още в първите години дирижирала и хор към лясковското читалище, създала и мъжки хор в Захарния комбинат. Ръководела през 1972 г. и женски хор във винзавода в Лясковец, който бил със званието „Представителен” и станал носител на орден „Кирил и Методий” – I степен. И започват успехите – нейните и на хор „Славянско единство”. Още през 1979 г. хорът става представителен, а през 1983 г. е първото му участие на международен конкурс в Меджиздрое, Полша. От там се връщат с първа награда за най-добро изпълнение. „Възхищавах се на хористите, които не щадяха труда си. Днес обаче е все по-трудно. В репетиционната зала има над 100 стола и през 1985 г., когато влязохме в нея, бяхме толкова. Като тръгнехме на фестивал или конкурс, заради регламент за броя на хористите се налагаше да оставям част от тях. За някои от младите хора това после стана професия. 17 завършиха Музикална академия, което никак не е малко, някои станаха звезди на международната музикална сцена. Сега сме около 30 души и с мъка събирам певци да попълня състава качествено”, споделя диригентката. Сред многото интересни епизоди в историята на „Славянско единство” тя отличава контактите с един немски хор, от който градът извлича голяма полза. „Когато бяхме в Меджиздрое, се запознахме с един германски детски хор, който пя преди нас. Беше незапомнена горещина на Балтийско море, немските деца бяха цял ден на плажа и на концерта просто изпокапаха като круши по време на изпълнението. С нас пътуваше главният лекар на болницата д-р Иванов, който на всички тях оказа първа помощ. Това безкрайно впечатли германците. Прибираме се ние някъде към 2-3 часа през нощта в хотела, а там – диригентът, родителите, съпровождащи децата, стояха и ни чакаха. Оттогава си станахме близки, ние участвахме в Германия, те идваха тук. Полека-лека се организирали и започнали да събират помощи, като видели по телевизията празните рафтове по нашите магазини. Първите кашони, които донесоха на всеки един хорист, тежаха по 30 кг. После кампанията им се разшири и това донесе на Горна Оряховица големи дарения. Благодарение на нас, Манфред Илиц, който е почетен гражданин, от 1992 г. 15 пъти е идвал да доставя хуманитарна помощ. Всеки товар беше на стойност около 100 000 марки“, разказва Донка Копринкова.

В СЪВРЕМЕННАТА СИ ИСТОРИЯ ХОР „СЛАВЯНСКО ЕДИНСТВО” Е ОБИКОЛИЛ РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕСТИЖНИ УЧАСТИЯ И МНОГО АВТОРИТЕТНИ НАГРАДИ. В Ланголен, Уелс, на хоровата олимпиада през 1990 г., на която участват 136 състава от 37 страни, организаторите избират България да бъде представена от хора от Горна Оряховица. „Само че горнооряховската управа реши, че няма пари. Аз имам обаче една приказка: „С малко прасенце и с мен не се надбягвай!“. Там ние спечелихме едно второ място и две четвърти в конкуренция с цял свят. За мен това е най-голямото постижение на нашия хор, макар че сме били и първи. Общо 18 награди имаме от международни участия“, хвали се диригентката.

 

55 ГОДИНИ ЖИВОТЪТ НА ДОНКА КОПРИНКОВА СЕ ВЪРТИ ОКОЛО ХОР „СЛАВЯНСКО ЕДИНСТВО”

 

В съревнованието хор – син – семейство печели хорът, като винаги се налага да се правят компромиси, казва отдадената на професията си диригентка. Родена е на 2 декември 1942 г. в Казанлък. Там живяла до 6-годишна възраст, след това и в Пловдив. Баща й бил военен и го местили от град в град. През 1952 г. се заселват в Горна Оряховица и тя става нейният град. Донка Копринкова завършва средното си образование в гимназията „Георги Измирлиев” с пълно отличие. За изненада на мнозина не е кадър на музикално училище, за което много съжалява. Просто родителите й не искали да я пускат надалеч. Когато станало време да кандидатства, подала формулярите за медицина и химия. Баща й обаче настоял, че е длъжна да пробва и в Музикалната академия. Приели я, макар че имало изпити по пиано, тя нямала нито един урок за този инструмент, но успяла да се подготви сама. На първия тур, по солфеж, изпитващите писали две шестици – едната била нейна. Това й отворило вратите за академията. Разбира се, и талантът й – дар от природата.

Личният й живот се оказал малко сложен. За първи път се омъжила през 1972 г., а опитът да създаде семейство се оказал неуспешен. През 1981 г. сключила брак с Красимир Маринов и най-сетне щастието й се усмихнало. Мъжът й е фотограф художник. Където е хорът, там е и той и благодарение на него, изявите на състава са толкова добре документирани. Донка Копринкова има и син, Георги, който е завършил история, но се занимава с мениджмънт.

Имала покана да работи като диригент в Германия, но избрала да остане в Горна Оряховица, защото тук корените й са прекалено дълбоки. „Да кажа, че съм доволна от живота си, не е така, защото за мен да си доволен, означава да спреш да се развиваш. Искаше ми се повече да постигна, но това, което съм вършила, е с много любов и отговорност. Благодарна съм и на тези, които са ми съдействали”, завършва юбилярката. И признава, че докато диша, не може да се откаже от изкуството и професията си, макар физическите сили вече да намаляват.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *