След тригодишни разкопки учени написаха историята на свищовската крепост, в която е отсядал и Дракула

В продължение на три години (от 2019 г. до 2021 г.) проф. Николай Овчаров извърши там археологически разкопки, финансирани средно с по около 30 000 лв. на сезон от Община Свищов. Резултат от тях е книгата му „Свищовската крепост“ в съавторство с проф. Константин Дочев и д-р Марин Маринов – уредник в Историческия музей в Свищов. Тя бе представена от тримата автори, а новаторството в нея според проф. Пламен Павлов, който също присъства на срещата, е, че проследява широк кръг от време в развитието на града. „Доказана е агломерацията на Калето с Нове и ако свищовлии с право се гордеят с античната крепост, има още един повод за развитие на културния туризъм. В Калето има и античност, и средновековие, както и най-новите епохи. Това е книга не само за Свищов, но дава отговор на големи въпроси от националната ни история“, обобщи проф. Павлов.

В книгата „Свищовската крепост“ е проследена историята на Калето и на града край Дунава, а проф. Николай Овчаров разказа и за откритията по време на разкопките, потвърждаващи едни или други тези. До 2019 г. там са правени само сондажни разкопки.

Крепостта Калето е от времето на траките, късната античност, и просъществувала до средата на XIX век. „Хълмът наоколо на практика е бил някога градът на средновековния Свищов. А на най-високо място е цитаделата на крепостта. Калето е имала доста дълъг живот, потвърдено и от находките, които показват, че няма прекъсване в съществуването му. Първоначално там е било тракийско селище отпреди новата ера, после римляните строят наблюдателна кула, която прераства в крепост. Градът е функционирал и през V – VI век, най-вероятно става дума за Теодоропол, който през VI век е кръстен на прочутата неземна красавица Теодора, жена на император Юстиниян Велики. Градът е бил оформен с крепостни стени, обхващащи целия хълм, с дебелина до 2,5 метра. Той продължава да се развива и през средновековието, разцветът му е през X век, а в началото на XIII век, на върха всичко е разчистено и е построена една прекрасна крепост – вътрешната цитадела. Според нашите разкопки това става при Иван Асен II, доказано от архитектурните особености на крепостта, както и заради откритите монети, попаднали в хоросана по време на самия градеж. Това са т. нар. „латински имитации“ от 20-те и 30-те години на XIII век“, разказва проф. Николай Овчаров.

На крепостта Калето с приблизителни размери 50 на 50 метра са разкрити две кули – голяма и малка. Голямата била основна, жилищна, и в нея се съхранявали храни, боеприпаси, водни запаси и т. н. Запазена е до деветия метър, общо е била висока около 20 метра и на поне 5 етажа. До северната стена е запазена казармата и всъщност по нея археолозите разчитат историята на свищовската крепост, защото е съхранила дебел културен пласт. 20 – 30 години след създаването си – през 1242 г., преживява татарското нашествие. Реставрирана е през 1257 г. по времето на цар Константин Тих – Асен. Най-големият й разцвет е през XIV век. После преживява татарското нашествие, а през 1462 г. граф Влад Цепеш, или Дракула, превзема около 20 града по десния бряг на Дунав, включително и Свищов. И така стигаме до войната през 1810 г., когато целият град е бил изгорен, крепостта е минирана, но е взривена само частично. Доказано при разкопките е, че голям удар крепостта понася по време на Кримската война от 1853 – 1856 г. Не че някой я е превзел, но турците, притиснати отвсякъде, се стремели да укрепят там фронта си. Строят голяма казарма, за която използват камъните от крепостта, и това е нейният финал.

Находките не са много, открити са около 150 монети, но те илюстрират живота в крепостта през всичките векове на съществуването й. Проф. Константин Дочев, един от най-авторитетните учени в областта на нумизматиката, изтъкна, че особено ценна сред тях е бронзова монета от времето на тракийския цар Реметалк I (10 – 14 г. пр. н. е.). Книгата за първи път разказва така пълно за дунавската крепост, малко известна до този момент, но с огромна роля за българската история.

Ана Райковска

Сн. авторката