Водещи новиниСъдби

Българинът Славчо и британката Ники откриха своя семеен рай в Момин сбор

Съпрузите загърбиха Англия, за да се отдадат на спокойствие във великотърновското село

 

ПРЕДИ 2 ГОДИНИ СЛАВЧО И НИКИ ЗАФИРОВИ СЕ СБОГУВАТ С ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕ УСТАНОВЯВЯВАТ В МОМИН СБОР. След три десетилетия в кралството новото местожителство им действа като свежа глътка въздух, спасявайки ги от стреса, шума и натовареното ежедневие. Всичко около тях е непознато, различно и носи очарование, каквото не са срещали преди. Шегуват се, че са щастливи млади пенсионери, които започват отново живота си. Обитават имот, включващ две постройки, като едната е обзаведена в типично британски стил, а другата – в български. Взели са най-доброто от националностите си и са категорични, че това е допринесло за щастливата им фамилна симбиоза.

Заедно с дъщерите и гости в къщата си в Момин сбор.

Ники и Славчо се срещат в курорта Боровец през 1990 г. Там сред снежните преспи успява да пламне искрицата на голямата им любов, която още същата година ги отвежда да изрекат брачни клетви пред олтара. След сватбата заминават да живеят в Англия и се установяват в градче на няколко километра от родното място на Маргарет Тачър – Грантъм.

Ники работила цял живот като медицинска сестра, а Славчо първоначално въртял бизнес със заведение за хранене, после 24 години се занимавал с продажби на автомобили.

„Във Великобритания има една мисъл Happy wife – happy life – „Щастлива съпруга, щастлив живот“. Затова решихме да живеем в родината на Ники. Истината е, че взехме най-доброто от живота на острова, но в един момент ни дотежа това забързано ежедневие. Бяхме категорични, че България е мястото, където можем да се отдадем на бленуваното спокойствие“, заяви Славчо.

Домат, който са произвели собственоръчно в градината си.

Братът на жена му вече имал къща в Беляковец и често му гостували. Помогнал за откриването на идеалния имот за двойката, като развел Ники в предварително набелязаните за оглед села в района.

„Тя дойде в Момин сбор и много хареса къщата. Купихме имота през 2018 г. и още докато бяхме в Англия, започнахме ремонта. Кметът много ни помогна. Той организира строително-монтажните дейности и дори известно време живя в къщата, докато всичко бъде изпипано“, разказа Зафиров.

„Много държах да се запазят някои типично британски интериорни решения. Като например кухнята и мивката да са точно срещу прозореца. Така, докато човек готви, може да се наслаждава на гледката отвън“, обясни Ники.

Именно кулинарията е нейното хоби и всяка свободна минута твори вкусотии за съпруга си. Обожава да прави десерти и когато в селото има някакъв празник, често черпи хората със сладкишите си. Не й е чужда и българската кухня, тъй като още навремето, когато се омъжила, си купила книга с рецепти от Балканите. Прави отлична мусака, пълнени чушки, таратор, баница и други автентични за нашия край гозби. Гордее се и с произведената лично от нея лютеница.

„Много обичаме да посрещаме гости в Момин сбор. Когато приятели дойдат вкъщи, задължително остават 2 – 3 дни, а не просто за по едно кафе. Подготвяме пищна трапеза и се забавляваме. Сега сме в трепетно очакване на малката ни дъщеря, когато ще бъде тук с нас за Коледа“, заяви Славчо.

Съпрузите споделят, че почти всеки ден идват до старата столица, защото винаги има нещо интересно в града. Щастливи са, защото създали множество приятелства с други чужденци, но и с българи.

„Нямаме проблеми, че живеем на село. Светът вече е толкова глобализиран и благодарение на комуникациите и интернет, няма значение в коя точка на Земята живееш, за да си в крак със случващото се“, допълва Ники.

Двойката се радва и на домашен любимец, осиновен от улицата.

„Една вечер, след като хапнахме в ресторант във Велико Търново, попаднахме на безпризорно куче. Много приличаше на лабрадор и си го харесваме. Решихме, че ако шофьорът на таксито ни позволи да влезем с кучето, ще си го приберем вкъщи. За щастие, водачът не възрази да пътуваме с животното и така се сдобихме с нашия четириног приятел, когото кръстихме Арчи“, разказа Славчо.

Съпрузите проявяват голям интерес към културните дейности в селото. Включват се с удоволствие в отбелязването на всички празници и обичаи.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *