Архив “Борба” 2010 г.: 150 златни наполеона и имоти завещава д-р Витанов на гръдното отделение

Лекарят и неговата съпруга са вероятно последните завещатели от възрожденски тип

 

150 ЗЛАТНИ НАПОЛЕОНА, СКРИТИ В МАРЛЕН КОЛАН, СА В ОСНОВАТА НА ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО ЛЕКАРИТЕ ДНЕС РАЗКАЗВАТ КАТО ПРИКАЗКА. Историята е тъжна, защото е история за две рано починали момичета, които може би са спасили много животи и продължават да го правят. А наполеоните са част от дарението, направено с писмено завещание от д-р Владимир Витанов и неговата съпруга Донка.

„Те двамата са от Церова кория, но са живели и работили в София. Имали са две дъщери, които много млади, умират от туберкулоза. Още приживе те даряват цялото си имущество за лечение на туберкулозно болни в Търновска област и за отделение за гръдно болни”, разказва шефът на диспансера по пневмо-фтизиатрични заболявания д-р Иванчо Драганчев.

 

ИЗПЪЛНЕНОТО ЗАВЕЩАНИЕ

 

ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАВЕЩАНИЕТО НА СЕМЕЙСТВО ВИТАНОВИ ЗАПОЧВА СЛЕД СМЪРТТА ИМ. Когато умира докторът, завещанието е било регистрирано в общината в София, но е отворено едва когато умира и съпругата му. Това става някъде в началото на 70-те г. на миналия век. Волята на двамата дарители е била прочетена пред комиися, съставена от хора на Министерството на здравеопазването, Дирекция на народното здраве и представители на търновския диспансер по белодробни заболявания. „Нека да се върна млако назад, за да ви кажа, че диспансерът е разкрит като самостоятелен на 1 юли 1946 г. Тогава тук е имало един главен лекар д-р Петрова, един лекар, един фелдшер и една медицинска сестра. Гръдното отделение, което е съществувало преди това, е преминало към диспансера”, уточнява д-р Драганчев.

Когато завещанието е отворено, стана ясно, че диспансерът в старата столица притежава голям апартамент на ул. „Ангел Кънчев” в София, а това е улица на десетина минути от НДК, в самия център на града. И още две кантори на „Позитано”. За болните от туберкулоза в Търново остава и цялата покъщнина на сем. Витанови. Всичко това е описано в протоколи, които съобщават, че ненужните вещи са разпродадени на търг и парите са дадени на търновския диспансер.

„Ние продължаваме да ползваме апартамента на д-р Витанов и днес. Там остават наши лекари, когато ходят на специализация в София. До преди регистрацията на болниците като търговски дружества те спяха в апартамента напълно без пари. Сега сме длъжни да го отдаваме под наем. На нашите лекари го даваме за 10 лв. на вечер, на другите – за малко повече”, съобщава реалните факти д-р Драганчев.

Когато той поел управлението на диспансера, решил да отиде в апартамента и да види двете кантори на „Позитано”. В апартамента заварил лекари, които не би трябвало да живеят там и веднага сигнализирал Министерството на здаревоапзавенето. Дал три месеца срок на колегите ди си тръгнат и си върнал имота така, както е според завещанието на д-р Витанов и съпругата му Донка. Апартаментът сега е държавна собственост, но е задвижена процедура за актуване и е въпрос на време община Велико Търново да получи акт за собственост на този имот.

ПАРИТЕ ИЗЛИЗАТ НА БЯЛ СВЯТ, КОГАТО ДЪРЖАВАТА ЗАПОЧВА ДА ПРАВИ РЕМОНТ НА АПАРТАМЕНТА. „Е, ако бяхме прочели внимателно завещанието, щяхме да знаем за тези наполеони още от самото начало. Представяте ли си колко години лекари са преспивали там и са минавали покрай стаята, в която са били прибрани парите”, усмихва се д-р Иванчо Драганчев.

Та, когато той прочел завещанието, разбрал, че парите са били скрити в колан, направен от марля и прибрани измежду скъпия порцелан на семейството. Порцеланът бил подреден в шкафове в една от стаите. Когато наполеоните излези наяве, отново се събира комисия. Тя предава богатството на БНБ. От сумата, която банката изплаща на държавата, е била закупен апарат за кислородотерапия. „Този апарат се нарича Бърд и представлява машина около която болните се нареждат. Тя разпръсква кислород, който им помага да дишат. Ползвахме го 20 г. този апарат и го бракувахме през 90-те г.”, допълва шефът на диспансера.

Двете кантори, които диспансерът притежава, са отдадени под наем на софийски адвокати. Около тях няма толкова любопитни факти, поне за сега.

 

ФЬОДОР ТРЕЙНМАН ПОСТРОЯВА

БОЛНИЦАТА НА СВЕТА ГОРА

 

БАЗАТА НА ДИСПАНСЕРА, КОЯТО СЕ НАМИРА НА СВЕТА ГОРА, СЪЩО Е ПОСТРОЕНА С ДАРЕНИЕ. Тя е дело на белогвардейския генерал Фьодор Трейнман, който е бил началник на полевата военна болница на армията на Врангел. След разгрома на белогвардейците през 1920 г. генералът идва в Търново и започва да търси място за туберкулозна болница. Построява я през 1937 г. и я открива с 40 легла. След 1944 г., когато съветската армия влиза в Търново, НКВД-ците арестуват генерала. Затварят го в една постройка зад основната сграда където Фьодор Трейнман се самоубива.

„След приемането на закона за реституцията през 1991-92 г. наследниците на ген. Трейнман предявиха иск за възстановяване на собствеността. Подаде го големият син на генерала Сергей, който също е лекар и би трябвало да живее в Габрово”, разказва д-р Драганчев, който тогава се е опитвал да намери Сергей Трейнман. Адвокатите, които задвижили делото обаче открили, че още през 1948 г. общината в Търново е обезщетила фамилията с две къщи на Самоводската чаршия. Под сделката се е подписал малкият син на генерала и така е спасил и запазил диспансера.

„През 2002 – 2003 г. болницата на Света гора беше разширена и ремонтирана със средства на общината. А промените в Закона за лечебните заведения ще ни преобразуват в болница за пневмо-физиатрични заболявания”, чертае бъдещето на диспансера д-р Драганчев.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Архив “Борба”, 2010 г.