Архив „Борба“ 2010 г.: Пеню Велков дарява 102 000 лв. за сиропиталище в Търново

102 000 ЛВ. ЗА ПОСТРОЯВАНЕТО НА СИРОПИТАЛИЩЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗАВЕЩАВА ПРЕДИ БЛИЗО 100 Г. ПЕНЮ ВЕЛКОВ. С разума си на търговец той пожелал в града да бъде изграден дом за момичетата, които са останали сираци след войната. Със сърцето си поискал да кръстят този дом на неговото име и на името на съпругата му Мария. Да сложат портретите им в кабинета на сиропиталището и всяка година живите да отслужват панихида за двамата дарители.

Волята на Пеню Велков звучи така:

„… като всеки смъртен човек на земята, размислих за изминалия житейски път до тук на земята и че по съдба стоя много близко до вечното жилище, и като прецених близката неизвестност и случайността, за каквато никакви сили човешки не са в състояние да ги отблъснат и предвидят, реших да засвидетелствувам моята любов и признателност към обществото и близките си между които живях, като им завещая всичкия си движим или недвижим имот и пари, които ще останат след смъртта ми…

… Завещавам за здание на едно Епархийско сиропиталище само за девици сумата 102 000 лв., от които 42 000 лв. съм броил лично на Негово високопреосвещенство търновския митрополит Йосиф, който по нотариален ред откупи зданието – къщата на запасния руски полковник – Михаил Поклевски в гр. Търново, находяща се в махалата „Св. Троица”, а останалите 60 000 лв. душеизпълнителите ще изплатят на Търновския епархийски духовен съвет веднага”. След това Пеню Велков изразява и желанието си за портретите, и за панихидата.

Пеню Велков, който е роден в Дряново, но е изживял живота си в Търново, умира през 1916 г. Завършил е богословското училища в Петропавловския манастир и започнал да се занимава с търговия. Построил е две мелници – едната в Пушево, другата в местността Дервент. Натрупал завидно състояние за времето си и според завещанието е оставил на града 128 000 лв. Освен за сиропиталище, той оставя по 2000 лв. И за безплатните трапезарии към мъжката и девическата гимназия в града, за читалище „Надежда4 и за туристическата хижа.

ВОЛЯТА МУ Е ИЗПЪЛНЕНА. ПРЕЗ 1936 Г. В ТЪРНОВО Е БИЛО ОТКРИТО СИРОПИТАЛИЩЕТО, ЗА КОЕТО ПЕНЮ ВЕЛКОВ Е МЕЧТАЛ. В дома са живели момичета, които са били кръгли сираци, до навършването на 14 г. Най-талантливите девойки са получавали стипендии, за да завършат образованието си.

За да върви работата в сиропиталището, веднага е бил изработен устав, одобрен от Светия синод. Според този документ сиропиталището станало място, което давало подслон, храна, дрехи и образование на момичета. Място, което развивало в тях вярата в Бога и укрепвало привързаността им към Православната църква и Отечеството. Освен това там момичетата се подготвяли за живота.
Средства за издръжка сиропиталището намирало от доходи от недвижими имоти, ежегодните вноски от търновската митрополия и различни обществени организации и дарения. Даренията тогава били от дружества и частни лица, сред които Търновският митрополит, който дал 30 000 лв. и оборудвал с инструменти тамбурашкия оркестър на дома, братя Лазарови, братя Георгиеви, братя Златеви, дружество „Здравец”, Захарна фабрика – Горна Оряховица… Много жени дали пари и труда си за закупуването на килими, постелки, маси, покривки, картини, вази, пердета, за да стане сиропиталището уютно място за сираците.

ДНЕС ПРИЕМНИК НА ТОВА СИРОПИТАЛИЩЕ Е ДОМЪТ ЗА ДЕЦА, ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКИ ГРИЖИ „ПЕНЮ И МАРИЯ ВЕЛКОВИ”. По времето на социализма домът е бил прекръщаван веднъж и дълго време се е наричал „Димка Димитрова”. След 1989 г. обаче институцията възстановява името на истинските си патрони.

„Вече няма такива дарители. Толкова рядко се случва някой да попита от какво имате нужда. И като чуе от какво имаме нужда, обикновено се отказва да дарява. Хората си мислят, че децата са гладни и по празници, най-вече Коледа и Великден, носят шоколади и лакомства. Не искам да звуча като неблагодарна директорка на този дом, но децата не могат да бъдат нахранени с шоколади. При това дарителите носят сладкиши в огромни количества и настояват децата да ги изядат пред тях, като че ли ние ще си ги занесем вкъщи”, описва съвременните дарители Ценка Банкова, която е директор на дома. Тя всеки път се опитва да обясни на хората, че да направиш дарение, това означава да дадеш каквото си решил от сърце и да не търсиш благодарност. Но не успява да ги накара да повярват, че децата ще си получат шоколадите.

Истината е, че домът сега има най-голяма нужда от пералня, компютър, смяна на прозорци, принтер. Това обаче не удовлетворява дарителите, които искат да донесат нещо за децата. „Ами то всичко е за тях. Нали техните дрешки перем, на тях разпечатваме различни материали, те ще работят на този компютър. И от домашни обувки и маратонки имаме вопиюща нужда. Тях децата късат най-бързо и износват”, казва още г-жа Банкова.

И въпреки недоверието, дарители се намират. Всичката бяла и черна техника в дима е от дарения. Последното и най-крупно дарение дошло миналата година от „Техномаркет”, откъдето подарили хладилник, прахосмукачка, микровълнова печка, пасатор, пералня, DVD, телевизор. Тази година децата изработили мартеници, които занесли в Технополис. Веригата дала на всеки свой клиент мартеница и за благодарност малчуганите получили компютър.

27 869 ЛВ. ОТ ДАРЕНИЯ В НАТУРА Е ПОЛУЧИЛ ДОМЪТ ПРЕЗ 2008 Г. МИНАЛАТА ГОДИНА ЦИФРАТА БИЛА 8800 ЛВ. Това е равносметката и тя е описана в документите на институцията. Местни производители даряват хранителни продукти, националният фонд „Св. Николай” праща дрехи и храна, а студентската организация „ОКСАБ” работи на доброволни начала с малчуганите в дома. Това са може би и най-постоянните дарители през последните няколко години, ако не се броят тези, които се появяват по Великден и Коледа.

ОСВЕН ЧЕ Е ПРОМЕНЯЛА ИМЕТО СИ, ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ИНСТИТУЦИЯТА Е ПРОМЕНИЛА И СМИСЪЛА СИ. Тя е била създадена като сиропиталище, днес е дом, а до няколко години предстои да бъдеп ревърната в Център за социални услуги. „Разликата е в това, че сиропиталището е поемало само сираци. Днес сираци няма, ние се грижим за деца, чиито родители са ги изоставили, социално слаби са и не могат да се грижат за тях или просто са ги забравили и са ги дали на държавата”, уточнява Ценка Банкова. За последните 10 г., в които тя е в този дом, е имала един сирак.

И понеже идеята на държавата е все по-малко деца да остават в такива институции, Ценка Банкова е започнала да работи по реализирането на проект, който ще превърна дома в център. В момента там върви ремонт, благодарение на спечелен от общината проект. Успоредно с това фондация „Екип” изгражда два центъра в дома. На първия етаж ще бъде оформено място за шест деца с ментални увреждания. На третия етаж пък ще бъдат настанени 8-10 напълно здрави деца. След няколко години в център ще бъде превърнат и вторият етаж.

„Имаше преди време дела с митрополията за мястото, но ние ги спечелихме. Тогава дядо Григорий каза, че никога няма да посегне на това място, докато в него има такива деца. Мисля, че с общи усилия ние продължаваме да изпълняваме волята на Пеню Велков”, усмихва се Ценка Банкова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Архив „Борба“ 2010 г.