Пропада подпорната стена на паметника на Никола Пиколо, построен върху тоалетна

Пространството зад монумента е сметище

НАПЪТ ДА РУХНЕ Е ПОДПОРНА СТЕНА ЗАД ПАМЕТНИКА НА НИКОЛА ПИКОЛО В СТАРАТА СТОЛИЦА. Освен това монументът на видния великотърновски възрожденец, поет, публицист и общественик е построен върху тоалетна, научи „Борба“.

Потресаващата гледка е само на метри от тротоара, по който всеки ден преминават стотици туристи и гости на старата столица. Зад паметника се стига по стъпала, които откриват величествена панорама към хълма Трапезица и нелицеприятна картина към падащата стена и два изкъртени прозореца, под които с черни и изтъркани букви е написано „КЛОЗЕТ“.

Вътре личат добре познатите от миналото клекала, с които страната ни стана известна в цяла Европа чрез чешкия художник Давид Черни. Той изобрази България така и вероятно е вплел в иронията си именно случаите като този в старата столица. Освен това пред паметника е поставен един от новите обемни контейнери, който веднага прави впечатление на туристите…

ПАМЕТНИКЪТ НА НИКОЛА ПИКОЛО Е ОТКРИТ ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА ВЕЧЕ 1980 Г. Преди известно време скулптурата му беше осветена с лампи и състоянието му в момента е много добро. Почти никой не подозира обаче, че отзад надничат дупките на турските тоалетни. Въобще картината там е позната. Традиционните бели плочки са доста изпочупени и почернели, а пред клекалото има и обърнато пластмасово кошче.

Спешна проверка обещаха да извършат от Община Велико Търново още преди няколко години и да обезопасят района с надвисналата ограда. Това обаче към днешна дата не се е случило. Нещо повече, районът зад паметника на практика е превърнат в сметище, има изхвърлени всевъзможни отпадъци, сред които и цял матрак.

ВСЪЩНОСТ ТОАЛЕТНАТА Е СЪЩЕСТВУВАЛА ОЩЕ ПРЕДИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИКА И Е БИЛА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ, ТВЪРДЯТ ЕКСПЕРТИ ОТ ОБЩИНАТА. По думите им няма опасност за самата статуя на Никола Пиколо, която е изградена върху сериозен бетонов постамент. Там се е намирала и къщата на д-р Васил Берон. Тоалетната е била затворена още през 1980 година с решение на ХЕИ и не е в експлоатация от тогава. С времето обаче са откраднати прозорците на помещението, след което се разкрила и грозната гледка.

ТРУДНО Е ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ В КОЯ СФЕРА НИКОЛА ПИКОЛО Е НАЙ-ПОЗНАТ В БЪЛГАРИЯ. Мнозина го определят като един от най-видните европейски интелектуалци на XIX век. Пиколо е бил преподавател по френски език в гръцкото училище „Св. Сава“ в Букурещ и по история в гръцката Велика школа на остров Хиос. Бил е ръководител на гръцкия театър в Одеса. Преподавател по философия в Йонийската академия на гръцкия остров Корфу. Доктор на литературата, професор по философия, доктор по медицина. От 1829 г. е лекар в Париж, а от 1830 г. в продължение на 11 години е доктор в Букурещ, Румъния, където е и главен инспектор на училищата и болниците. От 1840 г. до края на живота си живее в Париж, където работи като лекар, а по-късно се отдава на научна дейност в областта на класическата филология. Публикува статии, издава произведения на старогръцката и византийската литература, превежда от френски, английски и немски на новогръцки и от старогръцки на френски език, пише стихове и драми. Заедно с Александър Екзарх, Петър Берон, Гаврил Кръстевич и Иван Селимински създава политически център във Франция за пропаганда и защита на българските национални интереси в западноевропейските държави.

Михаил МИХАЛЕВ