Мусинският свидетел казал, че познава пушката от малко пищовче

 

Жителите на павликенското село са известни с това, че често търсели правата си в съда

 

На всеки поне веднъж в живота му се е случвало да получи забележка: „Ти какво стоиш тук като мусински свидетел?!”. Малцина обаче се замислят откъде идва известната фраза. Разбира се, словосъчетанието е родено в малкото павликенско село Мусина, което и до днес с гордост пази своите „мусински свидетели”, с които е прочуто в цяла България, пък и по широкия свят. И както всяка интересна история, така и тази, за най-известния свидетел по нашите ширини, си има няколко версии.

 

ПРОСЛОВУТОТО СЪДЕБНО ДЕЛО И ПУШКАТА ПИЩОВ

 

От незапомнени времена жителите на Мусина обичали да водят различни дела и да решават споровете си в съда. Стриктно спазвали всички закони още от турското робство, никога не стигали до лични кавги, но за сметка на това си търсели правата пред Темида.

Едно от делата, които трябвало да бъдат решени, било свързано със спор за една пушка. Тогава на делото бил призован свидетел от Мусина. Показали му оръжието и го попитали дали го е виждал. Очакванията били мъжът да реши спора, но думите му шашнали всички присъстващи. Свидетелят казал, че пушката му е добре позната, дори я знаел от времето, когато била още малко пищовче. Никой не може да каже дали в залата е избухнал смях, или пък твърдението му е прието като обида за кадията, но вероятно от този случай се появила известната фраза за мусинския свидетел. Сега словосъчетанието обикаля всички кътчета по света, но малцина го свързват с интересното лъжесвидетелстване на местния зевзек.

 

ЖИТЕЛИТЕ НА МУСИНА ПОСТОЯННО ВОДЕЛИ ДЕЛА СРЕЩУ КРАДЦИ

 

Според кмета на Мусина Христо Иванов „мусинският свидетел” си има и друга история, която по думите му звучи по-достоверно. Селото било изцяло българско дори по времето на турското робство. В самото населено място не се случвали много престъпления. Но апаши от съседните села, в които имало и много турци, често предприемали различни набези срещу Мусина. Жителите на селото търсели правата си в местните съдилища и често се явявали като свидетели пред кадията.

„Мерата на Мусина постоянно е била ограбвана от съседните села, които са били турски, и са се били за земята. След Освобождението пък са се съдели, за да докажат на кого е земята. Водили са много дела и предполагам, че оттам идва „мусинският свидетел”, разказва Христо Иванов.

 

БАЧО КИРО УЧИТЕЛСТВАЛ В МУСИНА

 

Мусина обаче не е известно само със своите съдебни дела. Корените на селото като населено място вероятно датират от древността и са свързани с разположения до р. Росица древен град Никополис ад Иструм, основан през 106 г. от император Траян в чест на победата му над даките. Каптажът на извора на р. Пещерска с подземен канал е отвеждал питейна вода чак до града.

Според легендите село Мусина е създадено непосредствено след падането на България под османска власт. В местността Водицата още стоят останки от манастира, където е живяла майката на Иван Шишман. Оцелели хора от близките местности се събират около извора на р. Пещерска и основават селото, като името идва от известния Мусьо войвода.

В 1790 г. е открито първото килийно училище в региона. В него са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца. В него са ставали много от сбирките на четата на Поп Харитон, а Васил Левски е проповядвал своите идеи в много къщи, дори най-големият чорбаджия тогава е отварял вратите си за революционерите. Преди Освобождението село Мусина е било чисто българско и е било едно от най-будните в Търновска област.

През 1899-а Цанко Церковски пише в Мусина своето „Възвание към българските земеделци“, с което призовава за създаването на Българския земеделски народен съюз.

Михаил МИХАЛЕВ