Легендата на търновската естрада Емил Попов посрещал в дома си във Флорида Тодор Колев

Една от емблемите на града се радва на много приятели

 

В хубаво време Емил Попов Американеца можеш да видиш сутрин в хотел „Панорама” да си пие кафето с приятели. Сред тях са не само музиканти, какъвто е той, но и известни личности с най-различни занимания. Вече на 75 години, той е един от старите търновци и претендира за това. Признава, че ако сега се случи да склопи очи, добре си е поживял. През 1996 г. заминава за САЩ със съпругата си Марияна и се заселва в Орландо, Флорида – града на Дисни парковете, където населението си изкарва парите от туризъм. Там вече била дъщеря му Лилия, която заминава при сестра му веднага след като завършва средното си образование. След четиригодишен престой в САЩ и след положен изпит през 2001 г. получава американски паспорт и става американски гражданин. Оттам е и прякорът му Американеца и през всичките тези години дели времето си между Щатите и Велико Търново, което винаги си остава в сърцето му.

Легендата на търновската естрада и бас китарист от известната през 70-те и 80-те години местна група „Бисери” е роден на 15 декември 1947 г. Няма музикално образование, но учи 9 години цигулка при Любчо Атанасов. Като ученик, през 50-те години свири в духовата музика на училище „Христо Ботев”, в „Ботевата чета“ – първият детски духов оркестър. Там се сприятелява и с Йордан Капитанов, който дълги години беше в оркестъра на Вили Казасян.

Гордее се, че е един от Търновската музикална школа. А за естрадата го открива Цветан Цветков – известен музикант в града и много добър акордеонист. „Видя ни – млади момчета, които сме в час с музиката и ни привлече. Така станах и китарист. В началото пеехме песни на „Щурците”, на Михаил Белчев, те бяха на мода. И на „Бийтълс”, тъкмо бяха излезли”, спомня си Емил Попов. През 1969 – 1970 г. свири на Царевец. „Имаше един ресторант, „Стадиона”, до Балдуиновата кула. Сега това нещо не съществува. Ресторант на открито, много популярен и със закрит подиум за музикантите. Целият град идваше, особено младите хора. Имаше около 80 места. Тогава свирих с Дудев, Милко Денев, с Антон Абаджиев, който после отиде в оперетата. Аз бях от младите, а да свириш с възрастни музиканти, беше голяма работа.” Малко след това се формира и първата му група с Драгомир Цацаров, Филчо и Джими от Дебелец. Репетират в Профсъюзния дом. В тези първи години на 70-те като професионален музикант Емил Попов започва да свири и в чужбина, най-вече в Хале, Германия. На всичко отгоре го приемат и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „История”. Дипломира се чак около 1982/3 година. „Смених поне двама ректори, да не е и повече. Голямо учене беше. Питат преподавателите за мене, а аз или съм в Германия, или на морето. Зимата – в чужбина, лятото – в „Слънчев бряг”. Затова учих толкова дълго, като студент имам най-много стаж. Когато завърших, бях на доста години. Дипломната ми работа беше при Владимир Попов – „Траките по нашите земи”. Родителите ми много държаха да завърша нещо. И добре че са били те. Като се приберях отнякъде, и майка ми започваше да нарежда да се стягам да уча, че имам някакъв изпит”, разказва музикантът.

 

ПРЕЗ 1974 Г. СЕ ВКЛЮЧВА В ГРУПА „БИСЕРИ”

 

Помни годината, защото тогава се оженил, а датата е 23 юни. И така 18 музикантски години, най-хубавите му и най-веселите. В „Бисери” попада след един от гастролите си в Хале. Търновската вокално-инструментална група бързо става известна не само в града, но и в цяла България. „Имаше и други групи в Търново, но не бяха от нашия ранг, защото ние бяхме професионалисти, с категория, получена от комисия, която включваше Сава Димитров, кларнетиста Петко Радев, проф. Манол Тодоров, Вили Казасян. Затова имаше много добри музиканти в естрадата. Аз бях с най-високата категория – солистична. Тази комисия обикаляше цяла България. Отчетните пари, които ние плащахме, отиваха в „Концертна дирекция”. След големия пожар на много музиканти и певци им изгоряха документите, моите също. Загубих 4 години и 6 месеца стаж.”

Първата му изява с група „Бисери” е в ресторанта на мотел „Света гора”. Следват години в ресторантите на хотелите „Янтра” и „Етър”. В „Янтра” се запознава и с друга търновска легенда – бай Митьо Манола, който държал битовата механа в хотела. „На бай Митьо Манола ние му бяхме като деца. Тогава бяхме и студенти, и музиканти, нямахме много пари. И той: „Айде идвайте, бедни музиканти, ще ви нахраня”. Правеше много хубава шкембе чорба. Имаше един такъв майтап. Един от нас му рече: „Абе бай Митьо, тука има нарязано от покривката. А той: „За 20 стотинки ти искаш персийски килим ли да ви нарежа”. И сега си го представям – един червендалест такъв, нисичък, добър човек беше. Управител на ресторанта беше известният бай Косьо. Цербер и много строг. Държеше да сме облечени хубаво, да свирим тихо – това беше много важно. Готвач беше Иван Мирчев. Всичките те вече отгоре ни гледат. След това се преместихме в ресторанта на „Етър”. Това беше младежко заведение. Нямаше пиянски истории, барманите Дьомбата Стефанов и Митьо Стареца не позволяваха. Тогава бяха популярни „АББА” и свирихме техните песни. Но имахме проблеми с английската музика и много пъти бяхме глобявани от държавния партиен контрол. Нямахме обаче наши авторски песни. Въпреки че моят зет, на сестра ми мъжа, е Димитър Ковачев, който написа стиховете за „Адаптация” и „Тишина” на Васил Найденов, така и не поисках да ни напише текст. Но ние бяхме тогава в друг коловоз. Гледахме да съберем пари за уредби, които бяха много скъпи. Сега го отчитам като голям пропуск.”

ПРЕЗ 1981 Г. ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ИНТЕРХОТЕЛА ГРУПА „БИСЕРИ” Е ОСНОВНИЯТ ОРКЕСТЪР

На грандиозната програма, дело на Хачо Бояджиев, те акомпанират на всички големи естрадни изпълнители. В Интера изкарват около 5 години, тогава вече са много елитна група, с качествени инструменти. Започва да дава и музикални уроци в ресторанта на хотела. Имал около 30-ина ученици, които подготвял за комисиите. След всяка репетиция по откриването на Интерхотела се събирали с Лили Иванова и Асен Гаргов. Оттогава се знае с примата на българската естрада. Има я за много земен човек и се чуди на хората, които говорят срещу нея. При последния си гастрол в Америка две седмици Лили Иванова живее в дома на сестра му. Тодор Колев му е бил на гости. Емил Попов поискал да му купи подарък за спомен от Щатите, но артистът пожелал само една струна за цигулката, защото се била скъсала. Приятел бил и с музикантите от ФСБ, с група „Тоника”, Георги Станчев, Георги Христов. „Музикантите от естрадата бяхме едно семейство. Живеехме заедно. Затова и работите вървяха. Разменяха се музиканти, които си търсят работа. А с Вили Казасян се запознахме още на морето, на „Слънчев бряг”. 20 години съм свирил на морето, всяко лято. Всичките заведения ни знаеха и аз ги знаех. Защото наистина бяхме добри. Ходехме в чужбина, изискванията там са много големи, както и дисциплината. На Запад не си ли точен, машината те изплюва.”

Великотърновският музикант Емил Попов бил известен не само в естрадата. Като талантлив бас китарист той е поканен от диригента Йордан Караиванов в оркестъра на МДТ „К. Кисимов” за първата постановка на „Службогонци” през 1972 г. Тогава имал честта да се запознае с Парашкев Хаджиев, дошъл за прослушванията. „Пристигна и Тодор Живков. Събират ни във фоайето на театъра и Тодор Живков казва: „Ха, ха, ха. Доколкото знам, имате нужда от един автобус. Ха, ха, ха. Имате го автобуса вече”. Като музикант с най-висока солистична категория той на два пъти е в журито на „Мелодия на годината” през 80-те.

През 1984 г. става служител в отдел „Култура” на Окръжния народен съвет в старата столица. Отговарял за фолклорните състави в окръга. После изкарва 6-месечен курс в София и започва в службата по протокола, като с тази работа сменил трима кметове.

В Орландо се занимавал с поддръжката в голямата хотелска верига „Холидей ин” и в нея изкарал 15 – 16 години. Когато дошло време да се пенсионира, го изпратили подобаващо, със златен часовник. Сега получава и американска пенсия, която няма място за сравнение с това, което получават хората в България. Обиколил е цяла Флорида. Обича да ходи и за риба, има собствена лодка. Хваща китарата от време на време, когато е самичък. Но професионално се отказал да се занимава с музика. „Това е бизнес, в който там трудно се пробива. А и възрастта си казва думата. Човек трябва да се усеща и да си даде сметка кога да излезе от игрището.”

И двете му внучки – Оливия и Симона, са родени в Щатите, но знаят добре български и са много впечатлени от родината на дядо си.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив

4 thoughts on “Легендата на търновската естрада Емил Попов посрещал в дома си във Флорида Тодор Колев

  • 13.01.2023 в 11:26
    Permalink

    Колко доноса е написал за колегите си не казва!ИСТИНСКИ шестак!

    Отговор
    • 13.01.2023 в 22:57
      Permalink

      И аз учих навремето акордеон при д-р. Атанасов на ул. Гурко! И аз бях участник в Ботевата чета,облечени със зелени униформи с ширити! А текста на Адаптация е написан от Александър Петров!

      Отговор
  • 14.01.2023 в 14:00
    Permalink

    Търновска легенда може да бъде само Савов. Петко Савов

    Отговор
  • 20.01.2023 в 13:00
    Permalink

    „Държеше да сме облечени хубаво, да свирим тихо – това беше много важно.“ – това е съществено. А не като сегашните заведения – започва да квичи някой и да вдига шум, не може да чуеш една дума.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *