В памет на Марин Крусев (допълнена)

В ранните часове на 14 януари от този свят си отиде Марин Крусев – съосновател, съсобственик и дългогодишен управител на едно от най-успешните издателства в България – „Слово“, създадено през 1990 г. Името му завинаги ще остане свързано и с вестник „Борба“, където в продължение на десетилетия хумористичните му публикации имаха хиляди почитатели.

Марин Крусев носеше в себе си гигантски талант, чиста душа и неподражаема скромност.
Поклон пред колегата, големия професионалист, верния приятел!
Да бъде лек пътят на светлата му душа към звездите!
Погребението ще бъде на 18 януари, сряда, от 12.00 ч., в Гробищен парк Велико Търново.


Марин Петров Крусев е роден през 1946 г. в семейството на Венета и Петър Крусеви като най-малкия от трима братя. Родното му място е град Велико Търново, но израства в село Върбица, Великотърновско. Там завършва прогимназия в училище „Васил Левски“ и продължава образованието си в Строителния техникум във Велико Търново.
Дълги години работи във в-к „Борба“ и във в-к „Стършел“. Познат и обичан автор на множество фейлетони. Макар че издава само два сборника с кратки хумористични произведения – станалата нарицателна „Ясна мъгла“ и „Малка настолна книга“, преди и в първите години след промените те се превръщат в класика и до днес са вдъхновение за по-новото поколение писатели хумористи.
През 1990 г. е един от основателите на първото частно издателство във Велико Търново – „Слово“. То е познато с издаването на българска художествена литература, учебни помагала, литературоведски и литературнокритически издания, справочни издания, речници и много други. Някои от емблематичните поредици са „Малка ученическа библиотека“, „Литературни кръгове и издания“, „Нова българска библиотека“, „Разночетения“, „Моливко – играя и зная“, „Тренировъчни упражнения и задачи за проверка по български език“ и много други.


Спомен с усмивка през сълзи

ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ! Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание „Ясна мъгла“!
В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар – Горна Оряховица, на ДКК“Домат“ – Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ „Подем“ – Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви.
Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ще се увериш, като прочетеш нашето списание, ражда и автори!
Прочее, чети, читателю, и ако има нещо, все едно че няма нищо!
МАРИН КРУСЕВ
Главен редактор


Иво Сиромахов за Марин Крусев:

2021 г., в. „168 часа“
„… Има един човек, който преди 35 години ми показа красотата на хумора. Той се казва Марин Крусев и през 80-те издаде една малка, светла книжка, наречена „Ясна мъгла“… До мен (тя) достигна преснимана, на хвърчащи страници.
Никога не съм се смял толкова. Препрочитах я стотици пъти. И всеки път ми беше смешна. Знам я почти наизуст. (…)
Никога не съм срещал на живо г-н Крусев. Доколкото знам, живее във Велико Търново и се занимава с издателска дейност. Но преди няколко години получих по пощата малко колетче с новото издание на „Ясна мъгла“. Развълнуван, отворих книжката и в нея имаше автограф от автора с едно изречение, което е лично и няма да споделя. То е само за мен.
Разказвам ви всичко това, защото г-н Марин Крусев, без да знае, стана мой учител и моя мярка във всичко, което пиша.
Бог да го благослови!“

И вчера:
„Отишъл си е Марин Крусев – човекът, от когото съм се учил на писане, един от моите вдъхновители. Така и не успях да се запозная лично с него, но думите му винаги ще живеят в мен.
Поклон, Маестро!“

One thought on “В памет на Марин Крусев (допълнена)

  • 18.01.2023 в 16:56
    Permalink

    Моят приятел Марин не умря. Неговият кротък дух, благодатна предразположеност към велики цели и скромността му, достойни за великотърновски културен деятел, са живи в спомените на онези, които са имали привилегията да живеят с него. Той беше стълбът на Ramatiz Group и душата на онова уникално събиране, на което присъствах през най-хубавите години от живота си в България. Благодаря ти приятелю Марин. Педро Матиас, вашият португалски приятел.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *