Час при доктора: Севдалина Илиева – акушерка на годината във В. Търново, над три десетилетия влага сърцето си в професията

„Час при доктора“ е рубрика на „Борба“, в която ще ви срещаме със специалисти от различни области на медицината. В тематичната страница ще научавате както регионални, така и световни здравни новини, тенденции в здравеопазването и технологиите, съвети за здраве и профилактика и мн. др. Имате възможност да задавате конкретни въпроси, които ще бъдат отправени към медици от съответната област, и техните отговори ще бъдат публикувани. Запитвания, предложения и идеи може да изпращате на имейл [email protected]

 

Наскоро получихме запитване от наша читателка, на която предстои да стане майка, относно рисковете и предимствата на естественото раждане и цезаровото сечение. Темата през последните години е особено актуална и дискутирана сред женското съсловие и повод за сериозна словесна полемика в интернет форумите и социалните мрежи. Отнесохме въпроса до избраната за акушерка на отминалата 2022 г. в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ Севдалина Илиева, която предстои да получи престижния приз в събота по време на отбелязването на Бабинден в областната болница.


Севдалина Илиева – акушерка на годината във В. Търново, над три десетилетия влага сърцето си в професията

 

Севдалина Илиева

ДА БЪДЕШ АКУШЕРКА, НЕ Е ПРОСТО ПРОФЕСИЯ, А ПРИЗВАНИЕ, КАТЕГОРИЧНА Е СЕВДАЛИНА ИЛИЕВА. Всеки ден тя става свидетел и помощник за появата на най-голямото чудо в живота – раждането на дете. Този емоционален момент не може да се сравни с нищо друго и носи палитра от красиви емоции, които вече 31 години я задържат в родилната помощ. В навечерието на Бабинден нейните вълнения са свързани с равносметка на преживяното – стотици здрави и благополучно проплакали деца в ръцете й, които правят щастливи своите родители.

Севдалина Илиева е на 52 години, родом от Горна Оряховица. Завършила е за акушерка във Варненския институт през 1992 г. Веднага след това започнала работа в МБАЛ „ Св. Иван Рилски”, а през 2015 г. продължила своята практика в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов”. Присъединява се към търновското родилно отделение малко след пристигането на екипа на доц. д-р Светлозар Стойков.

“Радвам се, че попаднах точно в този колектив. Много често в отделението прекарваме повече време дори от това, което отделяме на семействата си. Работата изисква огромна самодисциплина и отдаденост, но тук всички сме обединени от една обща мисия и кауза – да се раждат все повече живи и здрави деца и да има повече щастливи семейства. Затова искам да благодаря на колегите си за голямото признание „Акушерка на 2022 г.“, с което решиха да ме отличат тази година, но най-вече им благодаря за ежедневната подкрепа, приятелството и всеотдайността, с която работим заедно”, казва тя.

Севдалина споделя, че още от дете искала да стане акушерка. Няма конкретна случка, която да я е провокирала да се насочи към тази сфера, но е щастлива, че е последвала сърцето си в избора на професионална реализация.

 

И ДО ДНЕС ЯСНО ПОМНИ ПЪРВОТО ВОДЕНО ОТ НЕЯ РАЖДАНЕ

 

„Беше малко след като завърших института във Варна и започнах работа. Още на втората седмица започнах да влизам в родилна зала. Помня, че тогава, при първото ми самостоятелно водене на раждане, се роди живо и здраво момиченце. Раждането протече нормално, без усложнения. Също помня, че мъжът на родилката тогава, когато излязох да му съобщя, че има живо и здраво момиченце, ме помоли да извикам акушерката и остана много изненадан, след като му отговорих, че аз съм акушерката. Помня, че ми каза: „Още не мога да повярвам, че сте акушерка. Не сте ли твърде млада?”, сподели тя.

Твърди, че всяко раждане само по себе си е строго индивидуално и често се случва тя и колегите й да се сблъскват с екстремни ситуации. Един от незабравимите случаи в практиката й бил на жена, приета за нормално раждане, но впоследствие поради страдание на плода се взело решение за цезарово сечение. В операционна зала непосредствено преди да започне самата операция, дежурният лекар направил последен опит за нормално раждане на плода.

Севдалина (пета от ляво на дясно) и колеги

„Така ми се наложи да водя нормално раждане в операционна зала. След като се появи главата, се видя, че пъпната връв е много затегната около врата на бебето и е невъзможно да се роди тялото. По този начин бебето може да се задуши. Наложи се да клампирам пъпната връв, докато е увита около врата на бебето. Най-важното обаче е, че в крайна сметка се роди живо и здраво дете”, спомня си Севдалина.

В този ред на мисли тя отговаря и на въпроса на читателката ни за предимствата и недостатъците на естественото и оперативното раждане.

„Моето лично мнение, че няма нищо по-хубаво от нормалното раждане, но когато се налага и от това зависят животът и здравето на майката и бебето, препоръчително е да се премине към раждане чрез цезарово сечение. Плюсовете при нормалното раждане са, че родилката се възстановява много по-бързо и започва да се грижи веднага за своето бебе. Докато при секцио възстановителният период е по-дълъг, бебетата се дават на майките им на втория ден и те по-трудно обслужват своите бебета. Все пак е имало вид оперативна намеса. Бих казала „да“ за нормалното раждане, но не на всяка цена”, заяви Илиева.

Избраната за акушерка на 2022 г. не крие, че е обмисляла да си пробва късмета зад граница, но винаги е надделявало желанието да практикува в родината си. Казва, че всеки мил жест от страна на пациентите означава много за нея и дори простичкото „благодаря“ е достатъчно да я убеди, че всяко положено усилие в работата си струва.

„Това е една от най-благородните професии. Възможността всеки ден, благодарение на твоите знания, умения и опит, да се превръщаш в част от най-голямото чудо на света – раждането на нов живот, това е сред най-възвишените емоции, които човек може да изпита. Удовлетворението от всяко успешно раждане, емоцията, която всеки път съпреживяваме със семействата, е неописуема. Най-вълнуващо е когато след години срещна пораснали деца, жени, на чиито раждания съм присъствала, а те до ден днешен ме разпознават, помнят всичко преживяно в онзи вълнуващ миг и до днес остават признателни. Това за мен е най-големият мотив, най-голямата награда, която продължава да ме кара да горя в призванието си”, допълва тя.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *